Върховният административен съд образува в началото на м. декември 2019 г. три нови тълкувателни дела.
Първото тълкувателно дело е по въпроса: „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“
Тълкувателното дело е образувано за преодоляване на противоречивата съдебна практика по въпроса относно компетентността на Комисията по досиетата повторно да обявява принадлежност към Държавна сигурност на едно лице въз основа на едни и същи документи, но за различно публично качество. В едни решения се приема, че повторното решение е нищожно поради липса на материална некомпетеност на комисията, тъй като комисията има право да се произнесе повторно за лице, за което вече се произнесла, единствено при появата на нови доказателства за принадлежност. Според другото становище, че при всеки случай, в който се установи заемане на публична длъжност или извършване на публична дейност от едно лице, то следва да бъде обект на отделна проверка. Въпреки противоречията, преобладаваща е практиката, застъпваща първото становище, а именно, че повторното решение на Комисията по досиетата, при липса на нови документи, е нищожно поради липса на материална компетентност.
Второто тълкувателно дело е образувано по искане на омбудсмана по два въпроса, касаещи действията по принудително изпълнение по ДОПК и прекъсването на погасителната давност, а именно: „1. Образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността? 2. Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността и от кой момент – от изпращането или от връчването му?“
В едни съдебни решения се приема, че действия, които прекъсват давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК са: образуване на изпълнително дело, съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на длъжника, опис на имуществото, налагане на запор или възбрана и др. като действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК -чл. 220 и следващи. В други решения административните съдилища приемат, че съобщениетоза доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК не представлява действие на публичния изпълнител, което да е част от процедурата по принудителното изпълнение за събиране на публични държавни вземания, а единствено има за цел да се уведоми длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело и за последващото принудително изпълнение.
Въпросът за тълкуване на последното тълкувателно дело е: „Допустимо ли е обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта?“ Необходимостта от постановяване на тълкувателно решение е породена от спора в практиката дали административният орган има качеството на страна в административното производство. Отговорът на въпроса обуславя допустимостта на частната жалба, подадена от административния орган срещу определението на съда, с което се е произнесъл по жалба срещу разпореждането на административния орган за прекратяване на административното производство, тъй като съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК право на жалба имат само страните, участващи в административното производство.
