ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЛАТФОРМИТЕ ЗА ЕЛЕКТРОННО СПОДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕ – ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ. ПРОЕКТЪТ НА ДИРЕКТИВА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ В ДИГИТАЛНИЯ ЕДИНЕН ПАЗАР

Печатарската преса, телеграфът, радиото – това са изобретенията, които позволяват по-бързо разпространение на знания, споделян на идеи и ускоряват техническия прогрес. Но заедно с това всяко от тези изобретения поставя нови въпроси към защитата на интелектуалната собственост. Защото преди печатарската преса би било трудно да си представим как ще бъдат увредени правата на автора на една книга – преписването й би отнело прекалено много време, за да има търговско значение. Не е имало нужда от защита и на изпълненията на музикални произведения преди да се развие звукозаписната технология.

Колкото по-достъпна става информацията, толкова по-сложна става защитата на интелектуалната собственост, която следва да намери равновесие между свободното разпространяване на информация и гарантирането правата на авторите, съответно изпълнителите, продуцентите и т.н. С развитието на интернет тези проблеми отново се на дневен ред – като уредбата на интелектуалната собственост трябва да бъде преосмислена, включително защото вече могат да бъдат засегнати и други права освен авторски и сродните им права. Така например, при електронната търговия могат да бъдат засегнатите правата върху търговски марки и промишлени дизайни, когато електронната търговия се извършва между различни географски региони.

В ЕС вече започва такава промяна в начина, по който се мисли за защитата на интелектуалната собственост, споделена в интернет. В основата на тази промяна е залегнало разбирането, че дигиталната иконимика е свързана с посещенията на отделни сайтове – трафикът може да бъде превърнат в източник на доход по много различни начини, като най-простият пример е рекламата. Съответно, ако на дадената интернет страница има безплатно споделено съдържание, няма пречка то да бъде сваляно. Но споделянето му пред нова аудитория представлява различен въпрос – както е посочено в решение по дело С-161/17 на Съда на Европейския съюз. В това решение СЕС приема, че споделянето на произведение с нова аудитория – било то снимка, музикално изпълнение, филм и т.н. – ще представлява нарушение на авторски и/или сродни права, дори това произведение да е било споделено свободно от правоносителя. Това е принципно разрешение, което е защитено по отношение пускането на радио или телевизия в търговски обекти – но с решението си СЕС посочва,            че като нарушение следва да се третират и случаите, в които на електронна страница се споделят произведения, които са споделени свободно на друга електронна страница. За сравнение, използването на хиперлинк до оригиналната страница, на която произведението е споделено не би представлявало нарушение – тъй като тази оригинална страница няма да загуби посетители.

Като следваща стъпка по същия път може да се разглежда проектът на Директива за авторското право на цифровия единен пазар. Проектът беше приет от Европейския парламент през септемрви 2018 г., но за момента законодателният процес все още продължава.

Проектът на директива урежда няколко важни въпроса, свързани със споделянето на произведения в интернет, като спорове предизвиква на първо място текстът на чл. 11, който предвижда неотменимо право на възнаграждение при публикуване на т.нар. откъси – „snipets”. Това право на възнаграждение придоби наименованието „данък линк” в публичното пространство – доста неточно понятие, тъй като от една страна не се касае за данък, който се дължи на държавата, а от друга страна не се облагат самите линкове, а публикуването на откъси от произведения. Всъщност предложеният чл. 11 от директивата има за цел да гарантира право на възнаграждение на сайтове, които споделят съдържание, когато това съдържание се използва от други сайтове. Най-простият пример е използването на заглавия и откъси от новини в някои услуги на Google в някои случаи откъсите са достаътчно за потребителите да загубят интерес към конкретна новина и да не посетят оригиналния сайт, на която е споделена. Именно за тези случаи на собственика на оригиналната страница ще се дължи възнаграждение. Предвиждането, че правото е неотменимо, означава, че не може с договор да се предвиди, че такова възнаграждение не се длъжи. От друга страна, лицето, на което това възнаграждение се дължи, може да реши да не го търси – в случаите, в които вова е по-изгодно.

Друг дискусионен текст е чл. 13 от проекта на директива, който предвижда платформите за споделяне на съдържание да въвеждат правила за работа с интелектуална собственост, както и механизми за разпознаване на съдържание, което е споделено в нарушение на правата на автора им. Фокусът в случая обаче е поставен върху разработването на правила за сваляне на съдържание, за което има подозрение, че нарушава авторски или сродни права. Тези правила обаче трябва да гарантират в равна степен както правата на лицето, което твърди, че правата са му нарушени, така и на лицето, чието съдържание следва да бъде свалено. Като резултат, тези правила ще въведат по-висок стандарт за отговорност на платформите за споделяне на съдържание – тъй като те ще трябва да упражняват засилен контрол върху споделяното чрез тях съдържание. В тази връзка, повечето платформи прилагат правилата на амеркиканския Digital Millennium Copyright Act, включително когато на пръв поглед не изглежда да има основание за прилагането на този закон – например когато се твърди нарушение на правото на германски автор във връзка със споделено от полски сайт съдържание.

Редица платформи вече имат някакви правила в този смисъл – новото в проекта на директива е поставеният акцент върху защитата на оригиналните автори на дадено произведения, за сметка на повече задължения, предвидени за платформите за споделяне на съдържание. Допълнително директивата поставя изискване да се предвидят механизми за решаване на спорове, когато такива възниикват при сваляне на съдържание.

Към момента още не е ясно дали директивата ще бъде приета и в какъв вид, като държавите-членки все още не могат да се обединят около компромисни варианти по спорните моменти , но във всички случаи е видна промяна в политиката на ЕС в областта на интелектуалната собственост. Дори проектът на Директива за авторското право на цифровия единен пазар да не бъде приет, то тази промяна в политиката ще намери израз в законодателството по един или друг начин.