Европейска заповед за плащане по Регламент 1896/2006 – правни аспекти

С все по-бързо нарастващия брой на гражданските и търговските отношения с международен елемент възниква нуждата от създаването на ефективна процедура, която да осигури на кредиторите опростено и ускорено трансгранично признаване и изпълнение на правата им в границите на Европейския съюз. С приетия от Съвета на Европа и Европейския парламент Регламент 1896/2006 се въвежда първата европейска гражданска процедура – процедурата по издаване на европейска заповед за плащане, която предоставя ускорен механизъм за предявяване и възможност за събиране на трансгранични вземания. Процедурата по Регламент 1896/2006 представлява алтернативна възможност на Регламент Брюксел Ia, Регламент 805/2004 и на Регламент 861/2007. Всеки един от изброените актове дава различни възможности за снабдяване с европейско изпълнително основание. Националното право на държавите-членки намира субсидиарно приложение за въпросите, които не са уредени от европейските актове.
Регламент 1896/2006 въвежда опростена процедура, предоставяща възможност както на физически лица, така и на юридически лица да се снабдят с европейска заповед за плащане и по този начин по-бързо и лесно да им бъдат открити вратите към принудително събиране на вземанията им. Предимство на процедурата е, че няма граници в размера на вземането, което ще се претендира, както и че се допуска търсенето на лихви, в това число и неначислени, т.е. такива които ще се претендират до окончателното плащане. Регламентът се прилага само по отношение на вземания, които са били изискуеми към момента на подаване на искането за издаване на европейска заповед за плащане. Поставя се задължително изискване да е налице трансграничен елемент, т.е. някоя от страните в производството да е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата на сезирания съд. Меродавен момент за определяне наличието на трансграничен елемент е денят на подаването на искането за издаване на европейска заповед за плащане.
Едно от основните предимства на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане е, че се съкращават разходите, които се появяват при т. нар. процедура по екзекватура. Времето тук също играе ключова роля и това я прави предпочитан вариант за изпълнение, тъй като процедурата по издаване на европейска заповед за плащане не предвижда провеждането на съдебно заседание, тя е изцяло писмена. Изключение би било налице единствено, ако европейската заповед за плащане бъде оспорена или бъде направено възражение от длъжника, в тези случаи може да се проведе съдебно заседание.
Регламент 1896/2006 се прилага и за Великобритания, ако процедурата по издаването на акта, подлежащ на изпълнение, е започнала или актът е бил издаден преди Брекзит.
Единствената държава-членка, изключена от обхвата на Регламент 1896/2006, е Дания.
Регламентът намира приложение по отношение на граждански и търговски дела, като от приложното му поле изрично са изключени дела, свързани с приходи, митници, административни въпроси, както и отговорност на държавата за действия и бездейсвтия при упражняване на държавната власт.
Процедура по издаване на европейска заповед за плащане
Началото на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане се поставя с подаването на молба от заинтересованата страна, която е във формата на стандартен формуляр (Формуляр А). Регламент 1896/2006 поставя задължително изискване във формуляра да бъде посочен трансграничният елемент, в какво се изразява, както и да бъде попълнен на езика на съда, който ще бъде сезиран с искането за издаване на европейска заповед за плащане. Молителят има право да избере дали да подаде формуляра на хартиен носител, или по електронен път, като в последния случай приложение намира Регламент 2023/2844 относно цифровизацията на съдебното сътрудничество.
Сезираният с искане за издаване на европейска заповед за плащане съд извършва проверка на молбата от външна страна, както и прави проверка относно основателността на вземането. Съдът проверява дали са спазени изискванията на чл. 7 от Регламент 1896/2006, като не извършва оценка на приложените доказателства. Ако съдът намери молбата за редовна, в рамките на 30 дни, считано от датата на подаването ѝ, издава европейска заповед за плащане (издава се Формуляр Д). В случай, че откаже да издаде европейска заповед за плащане, отказът не подлежи на обжалване. Всъщност, отказът не преклудира възможността молителят отново да подаде същото искане за издаване на европейска заповед за плащане, единствено ще трябва да заплати държавна такса.
След успешно проведена процедура по издаване на европейска заповед за плащане, се преминава към уведомяването на ответника. На последния се връчва европейската заповед за плащане, придружена с молбата за издаването ѝ и стандартен образец за възражения. Важна особеност тук е, че на ответника задължително се връчва целият набор от документи. Последното гарантира редовността на процедурата и същевременно се явява условие за европейската заповед за плащане на произведе своето действие.
Считано от датата на връчване на документите, на ответника се предоставя 30-дневен срок да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане. В случай, че не бъде подадено възражение, съдът, издал европейската заповед за плащане, изчаква да изтече 30-дневния срок и едва след това издава стандартизиран формуляр, представляващ декларация за изпълнение. Издаденият формуляр (Формуляр Ж) е този, който казва, че европейската заповед за плащане е станала изпълняема и подлежи на директно изпълнение, без да се налага да се минава през сложната процедура по екзекватура.
Ако все пак, в срока за възражение ответникът възрази, то в този случай молителят има право да предяви осъдителен иск за вземането си, който иск ще се гледа по общите правила. Всъщност, дълго време е бил налице спор между съдиите как молителят следва да защити правата си в хипотеза на подадено възражение. С Решение № 129/02.02.2021 г. по т.д. № 2697/2019 г., ТК на ВКС се дава разрешение на въпроса, като се приема, че следва да се върви по общия исков ред.
Привеждане в изпълнение на издадена европейска заповед за плащане
Националното право на всяка една държава-членка съдържа строго регламентирана процедура по привеждане в изпълнение на европейска заповед за плащане. Правилата за привеждане в изпълнение на влезли в сила съдебни решения, се прилагат и за европейската заповед за плащане.За да се пристъпи към принудително изпълнение, нужно е ищецът да представи пред компетентните органи по изпълнение в съответната държава-членка копие от издадената европейска заповед за плащане, обявена за изпълнима от съда по произход, както и при необходимост превод на заповедта на официалния език на държавата-членка, в която ще се изпълнява.
Изпълнение на европейска заповед за плащане в Република България
За да се пристъпи към принудително изпълнение въз основа на издадена в друга държава-членка европейска заповед за плащане, е нужно кредиторът да се снабди с изпълнителен лист. Съгласно българското право компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист е окръжният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. Все пак, законът предоставя т.нар. формална защита на длъжника, с която му се предоставя възможност да подаде молба за отказ от привеждане в изпълнение на европейската заповед за плащане или да подаде молба за спиране или ограничаване привеждането в изпълнение на заповедта. В случай при подадена молба от длъжникът, съдът извършва преглед на издадената европейска заповед за плащане. ако последната се окаже нередовна, подлежи на унищожаване. Ако заповедта е редовна, остава в сила и се пристъпва към нейното изпълнение.