ЕЛЕКТРОННАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ – ТРАНСФОРМАЦИЯ НА МОДЕЛА НА АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент за електронната идентификация и удостоверителни услуги – eIDAS) е насочен към повишаване ефективността на административните онлайн услуги и електронната търговия в рамките на Европейския съюз. Мерките в страната по прилагане на Регламента са развити в Закона за електронната идентификация (ЗЕИ) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Електронната идентификация по смисъла на §1, т. 1 от ЗЕИ представлява процесът по отнасяне на данни, изразени в електронна форма към конкретно лице. Същността на понятието може да бъде обяснена чрез неговия аналог във физическия свят. Подобно на легитимацията чрез лична карта пред длъжностно лице, електронната идентификация представлява процес на установяване и проверка на данните за самоличност на лицата, но в електронна среда.
Законът за електронната идентификация предвижда издаване на удостоверения за електронна идентичност на физически лица с ЕГН или ЛНЧ. Удостоверението позволява на лицата да се легитимират във виртуалния свят и да потвърждават произхода и целостта на данните в дигитален формат. Подобен процес цели да постигне масовост при предоставяне на административни услуги по електронен път, което представлява и крачка към електронното управление. В съответствие с тази цел, е изменена разпоредбата на чл. 20а, ал. 4, т. 2 (в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за българските лични документи, която предвижда, че при издаване на лична карта ще бъде записвано и удостоверение за електронна идентичност в самия документ за самоличност. Изключение ще е налице само в случай че лицето изрично е направило отказ от това. Различен е подходът при удостоверението за квалифициран електронен подпис, което ще бъде записвано само при изрично направено искане. Технически това се очаква да бъде реализирано чрез поставяне на чип (безконтактен електронен носител на информация) в документа за самоличност, който съдържа персонални и биометрични данни на притежателя на личната карта. Удостоверенията за електронна идентификация се издават от Министерството на вътрешните работи. МВР ще води и регистър на регистрирани администратори на електронна идентичност, които ще извършват спомагателни дейности при издаване на удостоверенията.
За да се гарантира непрекъснатост на процеса по заявяване и предоставяне на електронни административни услуги, в срок до 3 години след старта на издаване на удостоверенията за електронна идентичност ще продължи да бъде активен и персоналният идентификационен код /ПИК/, издаван от Националната агенция за приходите или от Националния осигурителен институт. Удължаването на срока е прието с Постановление № 164 от 6 август 2018 г. за изменение на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. В допълнение се регламентира и възможност за използване на уникалния код за достъп /УКД/, издаван от Националната здравноосигурителна каса при заявяване на електронни административни услуги.
Независимо че до момента квалифицираният електронен подпис (КЕП) е използван и за цели, които електронната идентификация покрива, между двата процеса трябва да се прави съществена разлика с оглед на целесъобразното използване на административни услуги и извършване на трансакции. Електронната идентификация представлява изявление, потвърждаващо произход и автентичност на данни. От друга страна, поставянето на електронен подпис върху документ представлява волеизявление, от което следват правни последици, каквито се постигат например при сключването на договори.
С Регламента се предвижда хармонизиране на националните рамки и нивото на сигурност при електронни трансакции и административни електронни услуги на територията на държавите-членки на Европейския съюз. Задължение за взаимно признаване на електронните идентификации, издадени в различните държави членки, ще е налице при доказана надеждност на средствата за електронна идентификация, т.е. надеждност, че определената самоличност действително принадлежи на лицето, на което е приписана. По-високата степен на ефективност на функциониране на електронното управление в България ще улесни използването на онлайн услуги и електронна търговия не само в страната, но и на територията на ЕС.