Народното събрание обсъжда изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Внесен е законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Измененията предвиждат накратко:

  • предварително изпълнение на заповедта на министъра на здравеопазването за налагане на ограничения и мерки. По този начин отпада необходимостта от включване на разпореждане за предварително изпълнение във всяка следваща първата заповед.
  • уточнява се разпоредбата за спирането на процесуалните срокове, чрез законова делегация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за определяне на производствата. Така се синхронизират по съдържание текстовете на закона и на вече постановеното решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет относно подлежащите на разглеждане дела.
  • спирането на давностните срокове е само за тези срокове, с изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти. От първоначалната редакция е отпаднало предвиждането, че се спират и сроковете, с изтичането на които се прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, както и неприложимостта на разпоредбата за сроковете по ЗАНН и НК. С новата редакция, не спират и продължават да текат сроковете по Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите, Закона за общинската собственост, Закона за държавната собственост и други закони, установяващи срокове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Спрените срокове, съгласно досегашната редакция, продължават да текат, считано от 3 дни от обнародване на закона в Държавен вестник.
  • допълнена е разпоредбата, предвиждаща удължаване с един месец на сроковете от отмяната на извънредното положение, с текст, съгласно който този срок може да бъде допълнително удължен при мотивирано искане и посочени уважителни причини, сред които са задължителна изолация, хоспитализация, отсъствие от работа поради извънредното положение или други непредвидени обстоятелства.
  • в текста за мерките в изпълнителното производство е въведено изключение, съгласно което не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете.
  • обхватът на разпоредбата, предвиждаща до отмяната на извънредното положение неприлагане на договорните последици на забавата за изпълнение на парично задължение е сведен само до задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и финансови институции, включително и когато вземанията са придобити от други банки и финансови институции. Не се прилагат в тези случаи предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. До изменението последиците на забавата за изпълнение на парично задължение от частноправен субект бяха изключени за всички видове договорни и извъндоговорни отношения.
  • създаден е нов текст, който дава основание за държавни и местни органи да провеждат заседания от разстояние или да приемат неприсъствени решения. До момента, работата на Общинските съвети беше спряна поради невъзможността да приемат присъствени решения.
  • с нова разпоредба се създава възможност от Държавния резерв да се освобождават военновременни запаси за безвъзмездно задоволяване на потребностите на населението, както и да се предоставя болнично-домакинско имущество или друго имущество за многократна употреба за временно безвъзмездно ползване.
  • допълнен е Законът за държавната собственост, предвиждащ възможност с акт на министъра на здравеопазването да се предоставят за временно безвъзмездно ползване движими вещи, представляващи медицинска апаратура, както и безвъзмездно в собственост потребими вещи – лични предпазни средства, дезинфектанти, хигиенни материали.
  • след изменението, годишните декларации на лицата, заемащи висши държавни длъжности се подават в срок от един месец от отмяната на извънредното положение.
  • изменението в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвижда разширяване на обхвата на несеквестируемите вземания на длъжника, като освен трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията е добавено и всяко друго възнаграждение за труд, а вместо досегашният праг от 250 лв. границата на несеквестируемостта е формулирана чрез общ размер до минималната работна заплата месечно.

В законопроекта е предвидено да влезе в сила от датата на обнародването му.