Законодателни промени на данъчни закони

Законодателните промени в областта на данъчното право в края на календарната година са очаквани и касаят основните данъчни закони – Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за счетоводството. Промените са въведени със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет на второ четене на 21.11.2019г. Предложените изменения на ДОПК в проект на Закон за изменение и допълнение на кодекса са внесени в Народното събрание и са гласувани на първо четене на 27.11.2019.

В настоящото изложение ще се спрем на основните промени, касаещи ЗКПО, ЗДДС и ДОПК. Законът за изменение и допълнение на ЗКПО цели пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави. С разпоредбите на директивите се въвеждат на ниво Европейски съюз правила за данъчно третиране, насочени срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

В ЗКПО са предвидени нови правила относно т.нар. „данъчно облагане при напускане“, предвиждащо данъчно облагане в случаите на трансфер на активи от Република България към друга част на същото предприятие извън страната. С новите правила се цели да се регламентира, че когато данъчно задължено лице трансферира активи/дейност или престава да бъде местно лице за данъчни цели в България, ще бъде обложена стойността на евентуалната капиталова печалба, създадена в страната, въпреки че тази печалба не е реализирана към момента на трансфера на дейност. Това правило няма да се прилага, когато трансферът на активи е за срок не по-дълъг от 12 месеца и при условие че трансферът е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или се извършва с цел изпълнение на капиталови изисквания или управление на ликвидността. Законовото изменение е съобразено единствено с целта да се транспонират споменатите по-горе Директиви, но не и с действащата данъчна система в България. Целта на Директивите е да даде принципна възможност на държавите, в които данъчното местожителство на едно ЮЛ се определя от мястото му на ефективно управление. В България, качеството на местно лице на дружествата се определя не от мястото на ефективно управление на ЮЛ, а от мястото на неговата регистрация. Щом едно дружество е регистрирано на територията на страната, то ще подлежи на данъчно облагане в България.

Част от промените в ЗДДС са свързани с транспониране на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО, с които да се постигне по-пълно съответствие на националното с европейското право. Дадено е право на избор за държавите членки дали да дефинират като доставка на стока прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им права на собственост върху нов недвижим имот. С изменението на закона се определя като облагаема с ДДС доставка „прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него, с изключение на случаите, когато страна по сделката са лица по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството.“ Предвидените изключения са за финансовите институции. В резултат на промяната сделката, включително договарянето, свързана с такива дружествени дялове, ще бъде облагаема с данък.

Съгласно мотивите към проектозакона, с разпоредбата се цели да се премахне често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС. Видно от самите мотиви, целта на изменението е да възпрепятства заобикалянето на закона от страна на физически лица, които придобиват акции или дялове в дружество, в което единственият актив е недвижим имот и той се ползва за жилищни нужди. Единствено мотивите на проектозакона обаче лимитират приложното поле на разпоредбата, като самият текст е разписан по начин, който включва и многобройни други хипотези и дава повод за различно тълкуване. Такова е и становището на Висшия адвокатски съвет относно законодателните промени в областта на данъчното право.

Промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс цели да транспонира Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Тя трябва да стане част от законодателството на отделните държави-членки до края на годината, а да влезе в сила от 1 юли 2020 г. Предложението предвижда, че „информация за трансгранични данъчни схеми се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите от консултант по трансгранична данъчна схема“. Информация за целите на автоматичния обмен по ДОПК ще се предоставя само за трансгранични данъчни схеми, които попадат в поне една от категориите, описани в законопроекта чрез характеристики, които определят схемите като потенциално свързани с агресивно данъчно планиране. Важен елемент на данъчната схема е трансграничният ѝ характер, т.е. схемата да засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава. Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите, които изготвят, предлагат, организират или управляват прилагането на трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане. „Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна.„ Предвидено е обаче задължение за уведомяване на НАП относно другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице. Приемането на тези разпоредби и тяхното прилагане в практиката могат да създадат несигурна правна среда и място за разширително тълкуване и прилагане, което да противоречи на Закона за адвокатурата, защитаващ адвокатската тайна.