КС защити свободата на изразяване и информация

Член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи защитава свободата на словото. Това право включва свободата на всяко лице да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.

След приемането на разпоредбата на чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.) по искане на петдесет и пет народни представители беше образувано дело пред Конституционния съд с искане тази разпоредба да бъде прогласена като противоконституционна. С нея бяха определени критериите за баланс между свободата на изразяване и защитата на личните данни. Предвиждаше се балансът да се преценява въз основа на следните критерии: естеството на личните данни; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора, както и други обстоятелства, относими към конкретния случай.

На 15.11.2019 г. Конституционният съд постанови решение, в което съобрази практиката на Европейския съд по правата на човека и посочи, че свободата на изразяване може да бъде ограничавана само когато ограничението е предвидено в закон, преследва легитимни цели и е необходимо в едно демократично общество. Конституционният съд прие, че оспорената разпоредба не е ясна и определена. Той посочи, че тя създава непредвидимост и правна несигурност и ограничава свободата на словото, като това ограничение е непропорционално на преследваната легитимна цел. Поради горното съдът прие, че тази разпоредба противоречи на Конституцията и не следва да се прилага.