Ред за погасяване на лихвите и дължат ли се договорни лихви при предсрочна изискуемост на кредита?

С Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд беше даден отговор на два изключително важни въпроса, свързани с лихвите по кредити. По тези въпроси имаше противоречива съдебна практика, което затрудняваше прилагането на закона. Към момента това е преодоляно, защото тълкувателното решение на Върховния касационен съд има задължителен характер.

Страните по висящите дела могат да се позовават на него, а съдилищата, пред които са висящи спорове, свързани с решените от Върховния касационен съд въпроси, ще го съобразяват в решенията си. Ако има вече постановени съдебни решения, в които поставените въпроси са разрешени в противоречие с тълкувателното решение, тези съдебни решения, при обжалване в срок, могат да бъдат отменени от Върховния касационен съд.

Първият въпрос, разгледан от ВКС е свързан със случаите, в които се извършва частично плащане по задължение, върху което се начисляват лихви и това плащане е достатъчно да покрие разноските, но не и всички лихви и главницата. Спорният въпрос тогава беше кога следва да се погасяват лихвите – преди или след главницата.

С тълкувателното решение, Върховният касационен съд даде отговор, когато извършеното плащане не е достатъчно, за да покрие цялото задължение (главница, лихви и разноски), законната лихва за забава се погасява преди главницата. Този ред на погасяване се спазва, ако страните не са уговорили друго.

Главницата обаче е най-обременителното задължение за длъжника. Най-добрата защита за длъжниците по договорите започва още в момента на договарянето, дори в преддоговорните отношения. Препоръчително е още в самите договори да се определи различен начин на погасяване на задълженията, като се посочи, че главницата ще се погасява преди лихвите. Законът позволява такъв тип договаряне. Това ще даде възможност на длъжниците да не изплащат безкрайно дълго време лихви, а главниците да остават непогасени и върху тях да се начисляват нови лихви.

Вторият въпрос, който е решен с тълкувателното решение, е дали след обявяването на предсрочна изискуемост длъжникът дължи и договорните лихви по договора за заем или кредит. Върховният касационен съд посочи, че до настъпването на предсрочната изискуемост, размерът на вземането на кредитора се определя, както е било уговорено в договора и по действалия погасителен план.

След настъпването на предсрочната изискуемост, кредиторът има право да получи само неплатената част от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва върху нея от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

С оглед по-добрата защита на длъжника, който е по-слабата страна, особено при договори за потребителски кредити, е необходимо да се обърне внимание на всички клаузи от договора и от общите условия. Това се прави още преди сключването на договорите, за да бъдат предвидими и ясни условията, при които длъжникът ще дължи изпълнение. Необходимо е да се обръща внимание не само на реда на погасяване на задълженията, но и на всички допълнително начислявани такси, възможностите за промяна на лихвените проценти, за капитализиране на лихвите и т. н.

Длъжниците по договори за кредит могат да упражняват правата си и като се позовават на практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива № 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.