Облекчена процедура за пристъпване към изпълнение без нарочно производство

В две хипотези по българския процесуален закон е приложима облекчена процедура за пристъпване към изпълнение без нарочно производство на актове, постановени не от българския съд и без провеждане на производство по признаване и изпълнение. Първият случай е при представяне на европейско изпълнително основание за безспорно вземане, а вторият – при представяне на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес.

Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. въвежда европейско изпълнително основание при безспорни вземания, а Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. създава европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Облекчената процедура за издаване на изпълнителен лист и пристъпване към принудително изпълнение на територията на България може да бъде използвана при представяне на европейско изпълнително основание, издадено по реда на първия регламент, или въз основа на решение, постановено в производство за искове с малък интерес (приложимо за дела с интерес до 2 000 евро и без дела за правоспособност на физически лица, лични права, издръжка; вещни права, завещания и наследство; несъстоятелност, трудово право и социално осигуряване; арбитраж).

За уважаване на молбата е необходимо изпълнението на предвидени условия по Регламент /ЕО/ 805/2004:

наличие на постановено в друга държава – членка на ЕС /държава-членка по произход/ решение по гражданско или търговско дело;

подаване на молбата за изпълнение пред компетентния орган на държавата, в която ще се изпълнява решението;

с молбата да са представени екземпляр от решението, отговарящо на изискванията за доказателствена сила /автентичност, достоверност/; също такъв екземпляр от удостоверението за европейско изпълнително основание, както и препис /превод/ на удостоверението на официалния език на държавата на принудителното изпълнение.

 

Българският съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист, е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

Молбата се уважава, ако са спазени изисквания на Регламента, както и правилата Граждански процесуален кодекс (ГПК), явяващи се задължителна процедура на държавата-членка на принудителното изпълнение.

Съдът проверява дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон, а при невъзможност постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора. Окръжният съд следи служебно за спазването на всички формални изисквания, включително е длъжен да установи и връзката между решението и удостоверението за европейско изпълнително основание.

Проверката обхваща и легитимацията на молителя за издаване на изпълнителен лист. Прехвърлянето на спорното право в хода на процеса и след постановяване на решението не може да бъде съобразено при произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист поради строго формалния характер на производството. Изключение правят случаите на универсално правоприемство /наследниците и универсалните правоприемници/, спрямо които проявява действие постановеното без участието им съдебно решение. Молба за изпълнителен лист, подадена от цесионер, няма да бъде уважена.

Издаването на изпълнителен лист по разглежданата процедура може да бъде поискано въз основа на изпълнително основание, което може да бъде решение, съдебна спогодба и публичен документ по безспорни вземания, удостоверени като европейско изпълнително основание.

В правомощията на българския съд е и преценката дали вземането, чието принудително изпълнение се цели, е безспорно съгласно критериите на Регламент /ЕО/ 805/2004. Безспорно е вземане, за което:

длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство;

длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура;

длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането;

длъжникът изрично го е признал в публичен документ.

За разлика от първите три хипотези, в които е образувано производство пред съд, и изявлението или действието на длъжника, е удостоверено в съдебно производство, в последната хипотеза длъжникът следва изрично да е признал вземането при съставянето на т.нар. публичен документ. Документите, покриващи това изискване, в общия случай са съставени от нотариус, или друг орган с властническа компетентност, в която се включва правомощието да удостоверява извършени пред него изявления. Признанието на длъжника следва да е не само за неизгоден за него факт, а да представлява изрично волеизявление, че е носител на конкретно парично задължение със страни по правоотношението, правопораждащ юридически факт, размер на вземането или съответно период.

Признание от пълномощник на длъжника, действащ въз основа на общо пълномощно, дори и направено пред съответния компетентен публичен орган и конкретизиращо всички белези на вземането, не може да бъде прието за изпълнително основание за безспорно вземане, тъй като не представлява изрично волеизявление от самия длъжник, и подадената молба за издаване на изпълнителен лист няма да бъде уважена.

Издаденото разпореждане по молбата за издаване на изпълнителен лист в облекчената процедура може да бъде обжалвано пред съответния компетентен апелативен съд, а решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Обжалването не спира изпълнението. Спиране може да бъде поискано от съда, издал разпореждането за допускане на изпълнението издаването на изпълнителния лист. Съдът може да спре изпълнението при преценка на конкретните твърдения на длъжника и представянето на доказателства, поставящи под съмнение наличието на основание за провеждане на принудително изпълнение при условията на Регламент /ЕО/ № 805/2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.

При оскъдната практика на българските съдилища по прилагане на облекчената процедура за пристъпване към изпълнение въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане и на решения, постановени по европейско производство за искове с малък материален интерес, може да се приеме, че тази процедура не е чест избор за пристъпване към принудително изпълнение на територията на България.