Допълнителни права и възможности за работодателите за срока на извънредното положение

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обнародван в Държавен вестник бр. 28 от 24.03.2020 г., предвижда допълнителни права и възможности за работодателите за преодоляване на проблемите, свързани със забраните за определени видове дейности. Уредбата на отношенията е разделена между Кодекса на труда и новия закон, уреждащ конкретните мерки по време на обявеното извънредно положение, който ще загуби правното си действие след изтичане на срока, за който последното е обявено. Основните мерки са насочени към търсене на баланс и споделяне на риска от наложените ограничение между работодателите, работниците и държавата и се изразяват в следното:

Преустановяване на работата на част или на цялото предприятие

С предвидените изменения в Кодекса на труда се създава възможност за работодателя при обявено извънредно положение да преустанови работата на част от предприятието или на отделни работници или служители за целия или за част от периода на извънредното положение.
Работата на предприятието или на част от него може да бъде преустановена и със заповед на държавен орган. В този случай работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места. Въпреки че законът урежда хипотезата на разпоредено преустановяване на работата, то това задължение вече е възникнало за тези работодатели, чиято работа е преустановена с наложените забрани под формата на епидемиологични мерки със заповедта на министъра на здравеопазването от 13 март 2020 г.
Не е залегнало в закона предложението за заплащане на обезщетение на работника или служителя от работодателя в размер на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение и не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата за страната, когато работата е преустановена със заповед на държавен орган.
Вместо това е предвидено изменение в Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно което по време на извънредното положение, но за не повече от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по трудово правоотношение от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Предвидена е и санкционна последица – възстановяване от осигурителя на получените средства, ако не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение. Предстои критериите, на които следва да отговарят работодателите, да бъдат определени от Министерския съвет.
Когато работата е преустановена със заповед на работодателя, не на държавен орган, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Ползване на платен и неплатен годишен отпуск

В закона е предвидена възможност за работодателите, при обявеното извънредно положение, да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.
При преустановяване на работата, било със заповед на работодателя или на държавен орган, законът дава това право на работодателя спрямо всички работници и служители, независимо дали са придобили минималния трудов стаж от осем месеца.
В следните случаи, при извънредно положение, работодателят е длъжен да предостави ползването на поискан платен или неплатен отпуск:
– бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
– майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
– работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
– работник или служител с право на закрила при уволнение – трудоустроен (независимо от процента нетрудоспособност) и работник или служител, боледуващ от някоя от болестите, посочени в наредба на министъра на здравеопазването.

Времето, през което се ползва отпуск при обявено извънредно положение, се признава за трудов стаж.
Не е отразено в закона предложението, ако работникът и служителят е използвал платения годишен отпуск, работодателят, да може да предоставя ползването на неплатен годишен отпуск.
Установяване на непълно работно време
Когато не е преустановена работата на предприятието, работодателят има право да установи непълно работно време за цялото предприятие или за негово звено, за целия период на извънредното положение или за част от него. В този случай продължават да се прилагат действащите разпореди на Кодекса на труда, предвиждащи, че продължителността на непълното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената продължителност на работното време. Остават и сега съществуващите задължения на работодателя да вземе под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време; да предостави своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите; да предприеме мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието.

Възлагане на надомна работа и работа от разстояние

Работодателят има право, без съгласие на работника или служителя, да му възложи да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. За целта се издава заповед, а в трудовия договор се изменя мястото на работа, без да се изменят другите условия.
Със заповедта на работодателя следва да се определят условията за извършване на надомна работа, включително редът за възлагане и отчитане на работата; начинът за снабдяване с материали и предаване на работата; консумативните разходи за работното място и заплащането им и др специфични условия.
По същия начин в заповедта за възлагане на работа от разстояние се уреждат въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, разходите по поддръжката му, условията за доставка, подмяна и поддържане на оборудването и други спецфични условия.
Целта на измененията в Кодекса на труда е да бъдат запазени трудовите правоотошения при обявеното извънредно положение, затова и извънредното положение и наложените с него ограничения и мерки не са предвидени като основание за прекратяване на трудовия договор.