За преюдициалното запитване

Преюдициалното запитване представлява механизъм за взаимодействие между националните юрисдикции на държавите членки и Съда на Европейския съюз (СЕС), чрез който се цели еднакво прилагане на правото на Съюза. Уредбата на този механизъм на наднационално ниво се съдържа в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и на национално ниво в чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим по граждански и административни дела).

Запитваща юрисдикция        

С преюдициалното запитване, националната юрисдикция отправя до СЕС искане за тълкуване на ДФЕС или за произнасяне по валидността на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. За разлика от ДФЕС, който определя компетентния да отправи запитването орган като “юрисдикция в държава членка”, българският ГПК сочи за компетентен съда. От това разминаване се поражда въпросът дали други юрисдикции в България имат право да сезират СЕС с преюдициално запитване. Освен съдилищата в България правораздавателна дейност осъществяват и административни органи по силата на закона, като напр. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата, както и арбитражите ad hoc също осъществяват правораздавателна дейност, без да са част от системата на съдилищата в България.

В своята работа по произнасяне по допустимостта на преюдициални запитвания от началото на прилагане на чл. 234 от Договора за Европейската общност, заменен от чл. 267 от ДФЕС, СЕС е извел критериите, на които е необходимо да отговаря юрисдикцията, отправяща запитването, за да се приеме същото за допустимо.

В решение по дело Vaassen-Goebbels (дело 61/65 г.), Съдът е приел, че органите, отправили преюдициалните запитвания, трябва да се определят в съответствие с общностни критерии, а не съгласно националното право. С оглед на тази предпоставка СЕС е установил следните условия: съдебните органи да са законоустановени, постоянно действащи, съблюдаващи състезателно производство, постановяващи задължителни решения и прилагащи правни норми. В заключението си по дело Umweltanwalt von Kärnten срещу Alpe Adria Energia SpA (дело C-205/08), генералният адвокат е предупредил СЕС, че прилагането на изброените критерии и предоставянето на възможност за отправяне на запитвания на органи с функции, приравнени към тези на юрисдикция, са създали риск квазиюрисдикции, които изцяло са лишени от правораздавателни функции, да бъдат допуснати до участие в преюдициалния диалог.

Въпреки предупреждението на генералния адвокат, в практиката си, СЕС последователно е очертал правораздавателната дейност на запитващата институция като основен критерий за допустимостта на производството по отправения от нея преюдициален въпрос.

По дело Job Center Coop. Arl. (дело С-111/94), искането за преюдициално заключение е прието за недопустимо, въпреки че е отправено от италиански съд в охранително производство по вписване на юридическо лице. Отказът на СЕС в този случай е мотивиран с охранителния характер на производството. След обжалване на отказа за вписване и повторно искане до Съда, вече в хода на спорното производство, СЕС е допуснал до разглеждане преюдициалното запитване.

СЕС се е произнасял и по преюдициални запитвания, отправени в рамките на висящи едностранни производства, като е приемал, че дейността на запитващата институция е насочена към разглеждане и решаване на правен спор. Такъв е случаят с производството по обезпечение на бъдещ иск по дело Hoffman-La Roch (дело 107/76).

По повод компетентността на арбитража да отправя преюдициални запитвания СЕС не е извел еднозначни критерии.

Преюдициални запитвания на арбитраж са приемани като допустими. По цитираното дело Vaassen-Goebbels, СЕС се е произнесъл по искането с мотив, че арбитражен съд, създаден със закон, със задължителен характер, работещ по правила, одобрени от министър и с предоставени правомощия да решава определена категория спорове, по които страните предварително са се съгласили, има право да сезира СЕС.

Не такъв е случаят по дело Nordsee (дело 102/81), по което СЕС е посочил, че арбитър, определен да реши спора, въз основа на съгласие на страните по договора, по силата на клауза, въведена в този договор, не се счита за „съд или трибунал на държава членка“. Мотивът на съда е, че за страните по договора не съществува задължение по закон да се обръщат към арбитраж, както и че публичните органи в държава членка не са ангажирани нито в решението за избор на арбитраж, нито в производството пред арбитража.

При отказа на СЕС да признае за запитваща юрисдикция арбитражен съд, сформиран по искане на страните и с компетентност, основана на договора между тях, следва, че нито АС при БТПП, нито арбитражите ad hoc са компетентни да отправят преюдициални запитвания до СЕС. По отношение на АС при БТПП са налице повечето от изведените критерии – той е постоянен, производството пред него е състезателно, решенията му се ползват със сила на пресъдено нещо и подлежат на принудително изпълнение. Въпреки това, той не е задължителен по закон и съставът на арбитражния съд се определя от страните във всеки конкретен случай, без намеса на държавен орган.

Същевременно, при прилагането на приетите от СЕС изисквания към запитващата юрисдикция, компетентни да отправят преюдициални запитвания са административните органи, на които по силата на закона са възложени правораздавателни правомощия, като КЗК и КЗД.

Преюдициален въпрос

Компетентната национална юрисдикция отправя запитването си изцяло при съблюдаване на принципа за служебното начало. В българския ГПК е предвидено, че запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо – служебно или по искане на страната. Независимо от предоставената инициатива на страна по делото, изцяло в дискрецията на съда е да прецени дали да уважи искането на страната и да отправи запитване или не. Въпреки предвиждането на ГПК, че ако съдът се произнася с окончателен съдебен акт, той е задължен да отправи запитване до СЕС, често отказите за отправяне на запитвания, са мотивирани с позоваване на изключението, че отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или че значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Допълнително изключение, когато запитването не се допуска, изведено от практиката на СЕС, е и когато въпросът е ирелевантен, т.е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд (дело Lourenço Dias v Director da Alfândega do Porto,С-343/90).

Отказът на националния съд да отправи преюдициално запитване и преценката му относно наличието на предпоставките за това, не подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност.

Националният съд отправя запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуване на валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на висящото пред него дело. Както българският съд, така и СЕС отклоняват въпроси, когато същите са формулирани по начин, който изисква консултативно становище от СЕС по хипотетични въпроси (в този смисъл дело“Стоилов и Ко” ЕООД с/у Началник на Митница Столична, С-180/12).

Преюдициалният въпрос следва да има връзка както с предмета на делото, така и с приложимостта на правото на ЕС към обстоятелствата по конкретния спор. Той следва да е свързан с предмета на делото, но да не касае фактически въпроси от главното производство, а само такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредба или на правото на ЕС. В решението по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06, СЕС посочва, че производството по отправяне на преюдициално запитване е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на общностното право, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор.

Въз основа на полученото тълкуване, националните юрисдикции следва да приложат съответната правна норма и да решат правния спор, с който са сезирани. Те не са компетентни да тълкуват нормите на правото на ЕС, нито да откажат да приложат норма от това право с мотив, че е невалидна, а следва да отправят искане до СЕС. По същия начин следва да постъпят и при съмнение за противоречие на национална правна норма с правото на ЕС. Поради това и преюдициалното запитване има за предмет тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС в контекста на приложимата към спора националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата ще е неприлагане на противоречащата национална уредба по конкретното дело. Независимо от това, самото тълкуване на националната правна норма не е в предмета на преюдициалното запитване, а запитването винаги се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза.

Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата)

Често в практиката страните отправят искания до съда за отправяне на преюдициално запитване, обосновано с твърдения за засягане от националните норми на основните права, установени в Хартата на основните права на ЕС. СЕС обаче допуска до разглеждане само тези запитвания, при които националният съд прилага правото на Съюза чрез приложимата за конкретния спор национална правна уредба (Åkerberg Fransson, дело C-617/10).

СЕС приема, че основните права на ЕС са неприложими, когато разпоредбите на ЕС в съответната област не възлагат каквото и да било задължение на държавите членки във връзка с разглежданото в главното производство правоотношение (Torralbo Marcos, дело C-265/13).

Дори когато националната норма попада в област, в която ЕС има компетенции, когато предназначението й не е за прилагане на правото на Съюза, в тези случаи СЕС приема, че не се прилага правото на Съюза (Julian Hernández и др., дело C-198/13).

В заключение за преюдициалното запитване

СЕС е последователен в разбирането си за своята компетентност относно тълкуването на правото на ЕС и произнасянето по валидността на актове на органите на ЕС и недопускане на неоправдана намеса при разрешаване на правни спорове от съдилища на държави членки при прилагане на национална правна уредба, която не е свързана с правото на ЕС.

Това разбиране е тясно свързано и с постигането на основната цел на производството по преюдициални запитвания – правото на Съюза да бъде прилагано по еднакъв начин във всички държави членки. Именно преследването на тази цел е и причината няколко допуснати преюдициални запитвания да бъдат обединявани в едно производство. По този начин, в случай на прекратяване на главното производство (поради спогодба, отказ, оттегляна на иска и др.) и последвало оттегляне на запитването от запитващата юрисдикция, СЕС запазва възможността да се произнесе по допуснатите преюдициални въпроси с решение, задължително за съдилищата във всички държави членки.