Записът на заповед след Тълкувателно решение 4/2013г. за заповедното производство: Повече въпроси, отколкото отговори

На 18.06.2014г. е постановено дългоочаквано Тълкувателно решение №4 на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии на Върховния касационен съд относно заповедното производство по образуваното през 2013г. тълкувателно дело №4.

Част от въпросите, разгледани от ВКС в Тълкувателното решение са свързани със Записа на заповед като един от документите, предвидени в чл.417 ал.1 т.9 от ГПК, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК.

Противоречивата съдебна практика по заповедното производство наложи уеднаквяване с разглежданото Тълкувателно решение по следните два въпроса, свързани със Записа на заповед: 1/Налице ли са основанията за издаване на заповед за изпълнение в случаите по чл. 417, т. 9 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение (Формулиран въпрос №4“д“ от ТР4/2013г.) и 2/Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед (Формулиран въпрос под №17 от ТР 4/2013г.).

Първият въпрос в т.4д на Тълкувателното решение e пряко свързан с въпроса за съдържанието на записа на заповед като ценна книга и правните последици на добавката в текста на записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение.

Според мотивите на решението добавката в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение САМО В СЛУЧАЙ, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане по см. на чл.535 т.2 от ТЗ и чл.455 т.2 от ТЗ.

Т.е. в мотивите си ВКС разглежда добавката за каузалното правоотношение само по отношение на единия от реквизитите, а именно – съотнася добавката единствено към чл.535 т.2 от ТЗ и чл.455 т.2 от ТЗ, и само ако се отрича с добавката безусловният характер на поетото задължение за плащане на определена сума пари, то тогава е налице пречка за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК.

ВКС в т.4д на диспозитива на решението си приема още: «Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му.»

Т.е. ВКС сам е коригирал и допълнил становището си, изложено в мотивите като е допълнил диспозитива, приемайки, че тази добавка следва да се счита за неписана, ако не опорочава формата му (т.е. ако не засяга който и да е реквизитите по чл.535 от ТЗ, а не само реквизита по чл.535 т.2 ТЗ).

Така формулирано указанието на ВКС до съдилищата поставя нови въпроси. Ако се счита за неписана добавката, сочеща наличие на каузалните правоотношение в съдебен спор как следва да процедират съдилищата и всички участници в него – ще могат ли да правят възражения, основани на тази добавка или същата като «неписана» не ще може да служи за удостоверяване на каузалните правоотношения, във връзка с които е поето паричното задължение.

И втори въпрос в тази връзка се очертава: В кои случаи добавката в записа на заповед за наличие на каузално правоотношение не накърнява реквизитите по чл. 535 от ТЗ – това е въпрос, на който ВКС не дава ясен отговор. Очевидно е, че следва да се прилага т.2 от ТР 1/2005г. на ВКС, което на практика е загубило действие при новия ГПК – т.е. отговорът на този въпрос би следвало да бъде следния: в текста на добавката за каузалното отношение да не е поставено условие за самото пораждане и за действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума по записа на заповед.

Вторият разгледан въпрос в т.17 на Тълкувателното решение е в пряка връзка с първия въпрос по т.4д и очертава залеза на записа на заповед като абстрактна сделка.

В т.17 на ТР 4/2013г. ВКС разглежда въпроса за предмета на делото при иск по чл.422 ГПК и свързаното с това разпределение на доказателствената тежест при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Въпросът е наложен от противоречивото решаване на съдилищата на делата по чл.422 от ГПК от гледна точка на това дали при издадена парична заповед въз основа на запис на заповед, каузалното правоотношение подлежи на изследване с разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154 ал.1 от ГПК или това изследване на каузалното отношение става само в хипотезите, в които длъжникът оспорва съществуване на вземането.

Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си едностранно поемане на задължение за парично плащане без оглед на каузата, която стои извън сделката.

ВКС дава указание на съдилищата в ТР 4/2013г., че предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на вземането, основано на Запис на заповед, разглеждайки две хипотези. В хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника, кредиторът-ищец няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане, защото цитирам: “вземането… произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.“

Втората хипотеза е при изрично позоваване на страните на съществуващо каузално правоотношение, по повод на което или във връзка с което е издаден записа на заповед. В тази хипотеза на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, като всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията си или възраженията си за съществуване или за отричане на вземането.

Постановките на ТР 4/2013г. показват необходимостта от задължителното обвързване по документален път на записа на заповед с каузалните отношения, за да бъдат защитени правата на кредитора. Без наличие на подписани документи – договори, покани, споразумения и др. кредиторът е със застрашени права, защото самият запис на заповед няма да бъде достатъчен за доказване на каузалните отношения и неговата претенция за плащане на парите само въз основа на записа на заповед ще остане недоказана.

А това реално извежда Записа на заповед от търговския оборот, каквато тенденция се наблюдава през последните години.