През последните няколко години в България беше налице огромен интерес към инвестиране във възобновяеми енергийни източници, благодарение на благоприятстващия режим по отменения Закон за ВЕИ и стимулите, предоставени от него за такъв тип инвестиции.

Бяха инициирани проекти с обща мощност от над 10 000 МW , което, според специалисти от енергийния сектор, надвишава капацитета на енергийната система с повече от 100%. Тази ситуация предопредели приемането на нов Закон за ВЕИ1, който радикално промени климата на инвестиране в зелени енергии в България.

До скоро, отмененият вече Закон за възобновяеми и алтернативни източници на енергия и биогорива [1] предвиждаше такива облекчения по отношение на инвестициите във ВЕИ, които осигуряваха инвестиционен комфорт на всички ВЕИ проекти в България. Същият закон гарантираше задължително присъединяване на производителите на електроенергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа, осигурявайки подходящо местоположение на мястото на присъединяване и кратки срокове за извършване на самото присъединяване от страна на дружеството дистрибутор.

Освен това, разпоредбите на отменения закон предвиждаха благоприятен механизъм за разпределение на разходите при изграждане на съоръженията за присъединяване, според който най-голяма част от разходите се възлагаха на дружеството-дистрибутор, което всъщност се явява и собственик на тези съоръжения.

На последно място, старият закон предвиждаше период, в който можеше да се осъществи задължителното изкупуване на възобновяема енергия по преференциални цени. Цената беше определена на годишна база от Националния енергиен регулатор /ДКЕВР/. Законът предвиждаше също така механизъм за изчисление на преференциалната цена, който гарантираше, че тази цена няма да бъде намалена или да бъде повлияна от икономическите промени в страната. Това създаде сигурност в сектора и в инвеститорите, което беше необходимо с оглед на финансиране на проектите от съответните кредитни институции. Всички стимули, предвидени от стария Закон бяха заложени на основата на ангажимента, който Република България беше поелапо Директиви 2006/108/ЕС[2] и 2001/77/ЕС[3] за достигането на дял от 11% за електрическата енергия от възобновяеми източници от общото потребление на електрическа енергия в страната.

Неотдавна Директива 2001/77/EC беше отменена от Директива 2009/28/EC на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 за насърчаване използването на енергия, произведена от възобновяеми източници и изменяща, а в последствие отменяща Директиви 2001/77/EC и 2003/30/EC и която урежда нови задължителни общи национални цели.

Според новата директива, до 2020 г. Република България трябва да достигне производство на възобновяема енерия в размер на 16% от общото енергийно потребление в страната. Тази нова цел предполага приемането на нови механизми, насърчаващи инвестициите във ВЕИ, тъй като според последни статистически данни, България е достигнала едва 4,65% от задължителните нива, заложени в националната цел[4]. Въпреки това, новият законодателен акт, приет с цел изпълненеие на Директива 2009/28/ЕС, практически доведе до отлив на инвестиции в този сектор. Това се случи в следствие от голямото количество нови проекти за възобновяема енергия, кандидатстствали за присъединяжане към електропреносната мрежа, както и от разбирането на бъларското правителство, че заложеният в националната цел дял от 16% , ще бъде лесно постигнат.

Както беше вече отбелязано, стимулите, предвидени от предходния закон за ВЕИ, доведоха до искания за присъединяване на повече от 10 000 МW енергия от възобновяеми източници, които, разбира се, се намираха в проектен стадий. Много национални и чужди инвеститори бяха подали заявления за сключване на договори за присъединяване към съответните електроразпределителни дружества, обективирайки по този начин намерението си за производство на такова голямо количество възобновяема енергия, което би следвало да превиши капацитета на електрическата мрежа с повече от 100 %.

Освен това, през месец март 2011 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма прие Доклад по изпълнението на националните индикативни цели за производство на възобновяема електрическа енергия за 2010 г, който бе базиран на отменения Закон за възобновяемите и алтернативни източници на енергия и биогорива. С този доклад Министерството обяви, че национална цел за достигане на 11 %, която правителството следваше по силата на предишната Директива 2001/77/EC, е вече достината и дори преизпълнена, тъй като делът на производство на възобновяема електрическа енергия се равнява на 15 %. Това предположение най-вероятно провокира правителството да редуцира поощрителните мерки за ВЕИ инвестиции в България, което направи процеса на създаване на нови ВЕИ мощности дори още по-комплициран.

Това несъответствие беше породено от факта, че този дял от 15%, достигнат от Република България, е изчислен на основата на старата Директива 2001/77/EC, която отчиташе дела на възобновяемата електрическа енергия, докато новата Директива 2009/28/EC изисква изчисленията да бъдат базирани на дела на възобновяема енергия, която включва не само електрическата, но също и топлинната енергия, горивата и всякаква друга форма на енергия. Именно поради тази причина, твърде вероятно е да се получи така, че 15% дял, достигнат в произвидството на възобновяема електрическа енергия, да е далеч от целта за 16% производство на възобновяема енергия в брутното национално потребление и че Република България може да срещне трудности в стремежа си да достигне новата задължителна цел.

Въпреки всичко, би могло да се каже, че при приемането си, новият закон за ВЕИ предизвика объркване в енергийния сектор, тъй като промени драматично начинът и стимулите за изграждане и развитие на възобновяеми енергийни проекти на територията на Република България. По-конкретно, новите законодателни правила предизвикаха фактическо спиране на процеса на присъединяване към електрическата мрежа. Според парараф шести от Преходните и заключителни разпоредби на новия закон, издадените становища за условията и начина на присъединяване на енергийни проекти за производство на електричество от възобновяеми източници, по отношение на които не са сключени предварителни договори за присъединяване към датата на влизане на закона в сила, ще се считат за невалидни. Това означава, че всички присъединителни процедури, инициирани по предходния Закон, които не са достигнали до етап на подписване на предварителен договор за присъединяване, се прекратяват и че предприемачитетрябва да подадат документи за присъединяване към електрическата мрежа наново още веднъж.

Все пак, новите процедурни правила за присъединяване към електрическата мрежа се съдържат в новия Закон за ВЕИ и инвеститорите, биха могли да ги следват, за да получат договор за присъединяване, ако тези правила бяха влезли в сила, заедно с другите разпоредби на новия закон за ВЕИ. Тъй като правилата за канддатстване за присъединяване ще влязат в сила едва след 1 юли 2012 г., понастоящем електроразпределителните дружества отхвърлят всички заявления за присъединяване на основание, че съответните процедурни разпоредби от новия закон все още не са влезли в сила. По този начин новият законодателен акт действително спря инвестиционните инициативи за период от повече от година, което обаче противоречи на заявената политика на подкрепа на Република Българиия по отношение на възобновяемата енергия. Налице са и още няколко препятствия за проекти, които имат подписани вече предварителни договори за присъединяване. За да останат валидни предварителните договори, инвеститорите следва да представят гаранции в кратък период от време на електроразпределителните дружества във формата на парични плащания за всеки мегават инсталирана мощност, съобразно подаденото заявление. Много от инвеститорите в този случай не биха могли да спазят крайния срок за предоставяне на гаранция и въпреки факта, че вече са платили съответните суми и са предоставили на ЕРП-тата документите, който се изискават, биха имали невалиден предварителен договор и биха били принудени да започнат нова процедура по присъединяване.

Все пак, основните промени в сектора на ВЕИ са свързани с новия начин за определяне на преференциалната цена за изкупуване на възобновяемата енергия, което доведе до действително намаляване на цената за някои от технологиите за производство на възобновяема енергия.

Според предходния законодателен режим, преференциалната цена се определяше на годишна база от Националния регулатор, прилагащ механизъм, който гарантира, че цената няма да намалее с годините и ще отразява икономическите промените, както и развитието на сектора на възобновяемата енергия. Цената беше определена на 80% от средната продажна цена на електроенергията за предходната календарна година, начислявана от държавните или крайните доставчици и плюс добавка, не по-малка от стойността на добавката за предходната година.

Понастоящем, новият Закон за ВЕИ предвижда, че преференциалната цена за изкупуване на произведената енергия ще бъде определена за целия период на задължително изкупуване и няма да подлежи на никакви корекции. Това означава, че размерът на изкупната цена за произведената енерия ще бъде установен преди енергийното съоръжение да бъде завършено и през целия период на задължително изкупуване няма да подлежи на увеличение било поради промени в експлоатационните разходи или поради промени в инфлационните проценти.

Нещо повече, според настоящия механизъм за определяне на преференциална цена, е абсолютно неясно как Държавния Регулатор определя размера на тази цена и върху какви изходни данни се базират изчисленията. Законът предвижда единствено, че цената ще бъде определена като се вземе предвид вида на възобновяемия източник, вида на технологиите, инсталираната мощност на обекта, а така също ще бъдат отчитани местоположението и начинът на свързване на съоръжението. Не става ясно обаче каква ще бъде тежестта на всеки от ценообразуващите елементи в крайното определяне на преференциалните цени, нито пък каква е установената методология за извършване на изчисленията. Така е абсолютно неясно, например, как регулаторът е достигнал до размера на цената за фотоволтаичните инсталации, която е по-ниска от тази, действаща само два месеца по-рано. Освен това е неразбираемо какви изходни данни са използвани за изчисленията, тъй като Държавния Ененргиен Реулатор не ги е направил обществено достояние.

Към настоящия момент тече процедура по обжалване на Решението за определяне на преференциалните цени по новия Закон за ВЕИ пред Върховния Административен Съд и следва да изчакаме докато съдебният орган се произнесе по законосъобразността му. Докато настъпи този момент, за инвеститорите остава да чакат и да решат дали да продължат да инвестират на България пазар за ВЕИ. По мое мнение, обаче, проблемите възникнали, вследствие на новия Закон за ВЕИ, биха могли да бъдат разрешени единствено чрез законодателна промяна, уреждаща цялостен механизъм за изчисляване на размера на преференциалната цена, което би осигурило предвидимост на преференциалните цени от самото начало на инвестиционния процес, даваща възможност на инвеститорите да разработят своите бизнес планове и да кандидатстват за кредитни линии. Още повече, за да бъде постигнато действително насърчаване на инвестициите в сектора на възобновяемата енергия, механизмът за ценообразуване би следвало да предвиди също начин за актуализиране на ценовото равнище през периода на задължително изкупуване съобразно нивото на инфлация и размера на експлоатационните разходи например. Промяната на новия закон за ВЕИ е необходима и наложителна с цел Република България да достигне целта за 16% през 2020 г. и страната ни да избегне възможна наказателна процедура.

[1] Приет ДВ. 49/19 юни 2007, изм.. ДВ. 98/14 ноември 2008, изм. ДВ. 82/16 октомври 2009, изм. ДВ. 102/22 декември 2009, отм. ДВ. 35/3 Mай 2011

[2] Директива 2006/108/EC от 20 ноеммври 2006 за адаптиране на Директиви 90/377/EEC и 2001/77/EC в областта на енергетиката, вследствие на присъединяването на България и Румъния

[3] Директива 2001/77/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 27 септември 2001 за насърчаване на електричеството, произведено от възобновяеми енергийни източници във вътрешния пазар на електроенергия

[4] Изчисленията се базират на статистическите данни, предоставени от Нациаоналния статистически институт и информацията, съдържаща се в Националния план за възобновяема енергия, подготвен от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и предоставен на Министерски съвет за одобрение.

Новини и публикации

Автори

Изтегли статията

Споделете тази публикация

Новият български закон за енергията от възобновяемите източници