Разпределение на функциите между министъра на инвестиционното проектиране и министъра на регионалното развитие по закона за устройство на територията
08.1_Distribution of Powers_september_2013_GI_bg
На 26 юли 2013 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. С този закон функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството[1] и ръководената от него администрация са разпределени между новия министър на инвестиционното проектиране и министъра на регионалното развитие. Представени в основни линии правомощията в устройствения закон за разпределени по следния начин:
Министърът на инвестиционното проектиране осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на участниците в инвестиционния процес, както и на дейностите по разрешаване на строителството, приемане и въвеждане в експлоатация на готовите строежи.
С обособяването на самостоятелно министерство на инвестиционното проектиране, основните функции на новия министър са следните:
- разрешава изработването на проект за подробен устройствен план;
- одобрява подробен устройствен план;
- съгласува идеен инвестиционен проект;
- одобрява технически и работни инвестиционни проекти;
- издава разрешение за строеж.
Горните правомощия касаят обекти с обхват до една област[2], които са:
- определени с акт на Министерския съвет за обекти с национално значение и/или за национални обекти и
- за строежи от първа и втора категория с индикативна стойност над 10 000 000 лв., финансирани с публични средства.
В допълнителните разпоредби на закона /§ 1, т. 83/ е въведена дефиниция на понятието „публични средства“, като за такива са определени средствата, осигурени от държавния бюджет, както и средствата, отпускани по фондовете на Европейския съюз, в това число и финансови инструменти.
Към министъра на инвестиционното проектиране се предвижда създаването на Национален експертен съвет по инвестиционно проектиране. Съветът функционира като консултативен помощен орган, разглеждащ проектите за подробни устройствени планове, отговарящи на посочените критерии, като предлага на министъра издаването на заповед за тяхното одобряване.
С измененията в закона е запазена съществуващата възможност за Общинските съвети да внасят проекти за общи устройствени планове на териториите с особена териториалноустройствена защита и на други общи устройствени планове за разглеждане от Националния експертен съвет по инвестиционно проектиране. Териториите с особена териториалноустройствена защита по смисъла на легалното определение в Закона за устройство на територията /§ 5, т. 4 от допълнителните разпоредби/ са следните: защитени територии за природозащита, територии за културно-историческа защита, както и такива със специфична характеристика (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии и санитарно-охранителните зони около водоизточниците.
Министърът на инвестиционното проектиране осъществява контрол върху дейността на Дирекцията за национален строителен контрол.
След измененията в устройствения закон министърът на регионалното развитие ръководи държавната политика по устройство на територията, като координира дейността на органите на местното самоуправление и местната администрация.
В неговата изключителна компетентност остават следните правомощия:
- разрешава изработването на проект за подробен устройствен план;
- одобрява подробен устройствен план;
- съгласува идеен инвестиционен проект;
- одобрява технически и работни инвестиционни проекти;
- издава разрешение за строеж.
Тези правомощия са относят до обекти със:
- обхват повече от една област и
- национално значение и/или национални обекти, определени със закон.
Към министъра на регионалното развитие и благоустройството продължава да съществува Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. Съветът разглежда проекти за подробни устройствени планове за обекти с обхват повече от една област и такива с национално значение и/или национални обекти, определени със закон.
Правомощие на министъра на регионалното развитие остава това за налагане на строителна забрана за изясняване на общата устойчивост на терени в свлачищни райони и за извършването на геозащитни мероприятия.
Настоящото изложение представя в основни линии разпределението на правомощията по Закона за устройство на територията между министъра на инвестиционното проектиране и министъра на регионалното развитие след структурното обособяване на министерство на инвестиционното проектиране от съществуващото министерство на регионалното развитие и благоустройството.
[1] В състава на новото правителство на Република България, избрано с Решение на Народното събрание от 31 май 2013 г., са включени министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране вместо министър на регионалното развитие и благоустройството.
[2] Областите и общините са административно-териториалните единици в Република България. Всяка област се състои от една или повече съседни общини. Общият брой на областите е 28 /определен със Законаа за административно-териториалното устройство на Република България/.
