When Can We Cancel a Contract

06_When Can We Cancel a Contract_december_2012_KY

The sole owner of the capital of a single-member limited liability company (EOOD) manages and represents the company either in person or through a manager appointed by the owner. Under the Bulgarian laws, in cases where a company participates in another company, the rights of the former as a partner or sole owner are exercised by the person who is entitled to represent it or another person explicitly authorized for these purposes.

At present, there exists a substantial contradiction between the recurrent case law and the practice of the Registrations Agency, and the Companies Registry in particular, as to whether the selection and appointment of a manager in a single-member limited liability company (EOOD) deprives the sole owner of the capital of the right to represent the company whose capital he owns.

On the one hand, there is the habitual practice of courts to assume that the management and representation of an EOOD may be exercised by the sole owner of its capital side by side with the manager of the company.

Courts accept that the representation of a single-member limited liability company, pursuant to Article 65(3) of the Commercial Code (CC), may be performed both by the sole owner of the capital and by the manager of the company in case the latter has been appointed and entered into the Companies Registry.

The appointment of a manager of an EOOD is a form of delegation of powers, whereby the delegating person does not lose the powers but creates an additional opportunity for representation of the company. The selection and appointment of a manager of an EOOD does not deprive the sole owner of the capital of the right to represent his own company.

There is an ever more pronounced trend for registration officers to refuse registration in cases in which the documents of an EOOD are submitted to the Companies Registry, bearing the signature of the sole owner of the capital rather than the manager. Their line of reasoning is that when a company participates in another company, the rights of the former as a partner of a sole owner are exercised only by the person authorized to represent it, i.e. the registered manager.

The refusals given by registration officers in such cases run counter to the common practice of courts.

It is noteworthy that, at present, when the refusals (acts) of registration officers at the Registrations Agency are attacked in court, the competent courts typically repeal these acts.

The grammatical interpretation of the law leads to the conclusion that it regulates both the management and the representation of single-member limited liability companies. In accordance with the legal provisions the sole owner of the capital manages and also represents the company and this may happen either in person or through a manager designated by the owner.

The term “management” encompasses activities related to the internal relationships within the company, whereas “representation” implies relationships of the company with third parties. The law places both activities within the remit of the powers of the sole owner and explicitly states that the owner may exercise them in person.

The representation of an EOOD, too, is performed in person. This is an essential deviation from the rules of representation of a limited liability company. The Commercial Code is explicit in placing representative powers within the powers of the sole owner. These powers may be exercised either in person or through a specially designated manager and the question of material importance is whether the sole owner loses the rights of a representative when a manager is appointed.

According to the legal doctrine powers may be delegated only by the holder of such rights. Undoubtedly, the sole owner of an EOOD has representative functions. Therefore it is the sole owner who is the only one entitled to designate and appoint a manager. The delegation of powers, in its essence, is authorization of a certain person to exercise certain rights which their holder has either ex lege or by virtue of a transaction. However, it should be remembered in this connection that the delegating party does not lose these rights because of the act of delegation. Delegation does not mean transfer of rights from the legal domain of one person to the legal domain of another person. The holder of these rights retains them. He only designates one more person to have the same powers and exercise them on behalf of their holder either ex lege or by virtue of a legal transaction.

Taking into account the above, one inevitably comes to the conclusion that the Registrations Agency, Companies Registry should bring its practice into conformity with the case law in these cases.

Кога можем да развалим договор?

06.1_When Can We Cancel a Contract_december_2012_KY_bg

Един от основните проблеми, които стоят днес пред търговските дружества, особено в условията на глобалната икономическа криза, обхванала почти целия свят, е неизпълнението на договорите. Многобройни са случаите на забавено плащане, на забавени или неизвършени доставки, или на пълно неизпълнение. Много компании от различен мащаб са поставени пред избора дали да продължат да поддържат договорни отношения, примирявайки се с нарушаването на договорните задължения от страна на своите съконтрагенти или да ги прекратят.

Pacta sunt servanda (договорите трябва да се изпълняват), са казвали древните римляни. Това правило днес е преминало в българския Закон за задълженията и договорите в разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 – “Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили”. Какво трябва обаче да направи едно търговско дружество, което е обвързано по силата на договор с контрагент, който ясно показва, че не желае или не може да изпълнява задълженията си? Трябва ли добросъвестният търговец да остане страна по едно облигационно отношение, когато е повече от очевидно, че другата страна по договора не възнамерява да изпълнява своите задължения?

Законът дава отговор на този въпрос. По българското право проблемът за развалянето на договорите се урежда от разпоредбите на чл. 87 – 89 от Закона за задълженията и договорите. Естествено, има и специални разпоредби, касаещи точно определени видове договори, но в настоящия случай ще се спрем само на общите хипотези.

Предпоставките, за да може да се пристъпи към разваляне на договора, са няколко. На първо място, естествено, трябва да имаме двустранен договор, който не е прекратен, не е нищожен, не е унищожен и основният проблем – по него няма изпълнение. Неизпълнението не трябва да бъде незначително. В закона е заложен принципът на прякото изпълнение. Развалянето на договора не може да се превърне в обща възможност за прекратяване на облигационните отношения между страните, а трябва да остане средство, което да бъде използвано в краен случай.

Кой може да поиска развалянето на договора? Според част от практикуващите юристи, това може да бъде само изправната страна. Други поддържат тезата, че развалянето на договора може да бъде поискано и от неизправната страна. Отговор на този въпрос трябва да даде съдебната практика, в която за съжаление към момента се наблюдават някои противоречия. Естествено, когато неизправни са и двете страни, всяка от тях може да поиска развалянето на сключения договор.

Законът за задълженията и договорите дава възможност за няколко вида разваляне на договорите – с изявление за условно разваляне, с изявление за безусловно разваляне или по силата на закона.

Развалянето на договора с изявление за условно разваляне е уредено от разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Тук законът дава възможност на кредитора при виновно неизпълнение от страна на длъжника, да му изпрати покана за изпълнение в която да му посочи подходящ срок и да го предупреди, че ако не бъде изпълнено, след изтичането на срока ще счита договора за развален. Използваният от законодателя глагол “може” означава, че съобразно заложения в чл. 9 от същия закон принцип на свободата на договаряне, страните могат да уговорят и друг ред, стига това да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

В случаите, когато е повече от очевидно, че изпълнение няма да има, е безсмислено кредиторът да дава срок за изпълнение. Това са уредените в чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите хипотези, когато изпълнението е станало невъзможно, ако поради забавата на длъжника то е станало безполезно за кредитора и при т. нар. “фикс-сделки” с краен срок за изпълнение.

Разваляне на договора по право имаме в случаите, когато задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение. Това е т. нар. автоматично разваляне на договора, което е уредено в чл. 89 от Закона за задълженията и договорите. Когато невъзможността за изпълнение е частична, другата страна има две възможности – да поиска нейното задължение да бъде пропорционално намалено или да поиска разваляне на договора по съдебен ред, за да докаже, че няма интерес от частично изпълнение.

Законът поставя и едно ограничение по отношение на възможностите за разваляне на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Развалянето на такива договори може да става само по съдебен ред.

Какво се случва след развалянето на договора?

При повечето договори, например като покупко-продажбата, развалянето има обратно действие. Облигационната връзка между страните изчезва, сякаш никога не е съществувала и всеки дължи връщане на това, което е получил.

Изключение от горната хипотеза има при договорите с продължително или периодично действие, като договорите за наем, лизинг и др. При тях развалянето действа занапред, защото има определена категория престации, които не подлежат на връщане. Класическият пример е, че наемателят няма как да върне на наемодателя ползването на имота.

Със заключението си можем да се върнем към началото. Развалянето на договора е добре да остане само крайно средство, което се използва, когато друго не може да бъде постигнато. Страните винаги имат възможности за преговори, за разсрочване на задълженията, за изменение на вече сключените договори. Какви са възможностите за изменение на едно съществуващо вече облигационно отношение или за промяна на страните в него, ще разгледаме в отделно изложение. Има специфики и при развалянето на определени категории търговски договори, на които ще се спрем допълнително.