Кога можем да развалим договор?

06.1_When Can We Cancel a Contract_december_2012_KY_bg

Един от основните проблеми, които стоят днес пред търговските дружества, особено в условията на глобалната икономическа криза, обхванала почти целия свят, е неизпълнението на договорите. Многобройни са случаите на забавено плащане, на забавени или неизвършени доставки, или на пълно неизпълнение. Много компании от различен мащаб са поставени пред избора дали да продължат да поддържат договорни отношения, примирявайки се с нарушаването на договорните задължения от страна на своите съконтрагенти или да ги прекратят.

Pacta sunt servanda (договорите трябва да се изпълняват), са казвали древните римляни. Това правило днес е преминало в българския Закон за задълженията и договорите в разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 – “Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили”. Какво трябва обаче да направи едно търговско дружество, което е обвързано по силата на договор с контрагент, който ясно показва, че не желае или не може да изпълнява задълженията си? Трябва ли добросъвестният търговец да остане страна по едно облигационно отношение, когато е повече от очевидно, че другата страна по договора не възнамерява да изпълнява своите задължения?

Законът дава отговор на този въпрос. По българското право проблемът за развалянето на договорите се урежда от разпоредбите на чл. 87 – 89 от Закона за задълженията и договорите. Естествено, има и специални разпоредби, касаещи точно определени видове договори, но в настоящия случай ще се спрем само на общите хипотези.

Предпоставките, за да може да се пристъпи към разваляне на договора, са няколко. На първо място, естествено, трябва да имаме двустранен договор, който не е прекратен, не е нищожен, не е унищожен и основният проблем – по него няма изпълнение. Неизпълнението не трябва да бъде незначително. В закона е заложен принципът на прякото изпълнение. Развалянето на договора не може да се превърне в обща възможност за прекратяване на облигационните отношения между страните, а трябва да остане средство, което да бъде използвано в краен случай.

Кой може да поиска развалянето на договора? Според част от практикуващите юристи, това може да бъде само изправната страна. Други поддържат тезата, че развалянето на договора може да бъде поискано и от неизправната страна. Отговор на този въпрос трябва да даде съдебната практика, в която за съжаление към момента се наблюдават някои противоречия. Естествено, когато неизправни са и двете страни, всяка от тях може да поиска развалянето на сключения договор.

Законът за задълженията и договорите дава възможност за няколко вида разваляне на договорите – с изявление за условно разваляне, с изявление за безусловно разваляне или по силата на закона.

Развалянето на договора с изявление за условно разваляне е уредено от разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Тук законът дава възможност на кредитора при виновно неизпълнение от страна на длъжника, да му изпрати покана за изпълнение в която да му посочи подходящ срок и да го предупреди, че ако не бъде изпълнено, след изтичането на срока ще счита договора за развален. Използваният от законодателя глагол “може” означава, че съобразно заложения в чл. 9 от същия закон принцип на свободата на договаряне, страните могат да уговорят и друг ред, стига това да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

В случаите, когато е повече от очевидно, че изпълнение няма да има, е безсмислено кредиторът да дава срок за изпълнение. Това са уредените в чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите хипотези, когато изпълнението е станало невъзможно, ако поради забавата на длъжника то е станало безполезно за кредитора и при т. нар. “фикс-сделки” с краен срок за изпълнение.

Разваляне на договора по право имаме в случаите, когато задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение. Това е т. нар. автоматично разваляне на договора, което е уредено в чл. 89 от Закона за задълженията и договорите. Когато невъзможността за изпълнение е частична, другата страна има две възможности – да поиска нейното задължение да бъде пропорционално намалено или да поиска разваляне на договора по съдебен ред, за да докаже, че няма интерес от частично изпълнение.

Законът поставя и едно ограничение по отношение на възможностите за разваляне на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Развалянето на такива договори може да става само по съдебен ред.

Какво се случва след развалянето на договора?

При повечето договори, например като покупко-продажбата, развалянето има обратно действие. Облигационната връзка между страните изчезва, сякаш никога не е съществувала и всеки дължи връщане на това, което е получил.

Изключение от горната хипотеза има при договорите с продължително или периодично действие, като договорите за наем, лизинг и др. При тях развалянето действа занапред, защото има определена категория престации, които не подлежат на връщане. Класическият пример е, че наемателят няма как да върне на наемодателя ползването на имота.

Със заключението си можем да се върнем към началото. Развалянето на договора е добре да остане само крайно средство, което се използва, когато друго не може да бъде постигнато. Страните винаги имат възможности за преговори, за разсрочване на задълженията, за изменение на вече сключените договори. Какви са възможностите за изменение на едно съществуващо вече облигационно отношение или за промяна на страните в него, ще разгледаме в отделно изложение. Има специфики и при развалянето на определени категории търговски договори, на които ще се спрем допълнително.