Правила и възможности за погасяване на договорни отношения

Пандемията, причинена от разпространението на COVID-19, породи необходимостта страните да търсят различни правни възможности за погасяване на договорни отношения и прекратяване на вече сключени договори.

Прекратяването на даден договор може да настъпи на различни основания, като те най-често биват изпълнение или неизпълнение на договорните отношения. Съществуват и правни способи, при които също би могло да настъпи погасителен ефект на съществуващото правоотношение, но не по първоначално предвидения с договора начин, като например чрез „даване вместо изпълнение“.

– едностранно разваляне поради неизпълнение

Дори договорът да не предвижда възможност за едностранно прекратяване преди изтичане на неговия срок, по закон в случай на неточно, забавено или пълно неизпълнение, изправната страна има право да развали договорните отношения. Грешка, която често се допуска при подобен вид разваляне, е изправната страна да не предостави подходящ допълнителен „гратисен“ срок за изпълнение от страна на длъжника. В конкретни лимитирани случаи би могло да не се предоставя подобен допълнителен срок, но те следва да се преценяват винаги през призмата на конкретния казус и обстоятелства. Подобен пропуск за предоставяне на допълнителен срок може да доведе до това съдът да приеме, че договорът не е развален, а оттам и до невъзможност за търсене на последиците от развален договор като връщане на даденото на отпаднало основание (например възстановяване на капаро), търсене на неустойки и др.

Следва да се има предвид също така, че развалянето на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението представлява незначителна част с оглед на интереса на изправната страна.

– прекратяване по взаимно съгласие

В случай обаче, че желаем да прекратим един договор без другата страна да е била неизправна, и подобна възможност не е уредена в самия договор, прекратяване на отношенията би могло да настъпи единствено чрез постигане на взаимно съгласие между страните. Т.е. при липса на подобно съгласие, договорът не може да бъде едностранно развален преди изтичане на неговия срок или преди изпълнение на предмета му. Подписването на споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие не изключва възможността за предвиждане или предоговаряне например на дължима неустойка във връзка с предсрочното прекратяване.

При настъпване на невъзможност за изпълнение на парично задължение например, страните биха могли да уговорят погасяване на договорни отношения да бъде извършено и чрез посочения вече по-горе  правен способ на „даване вместо изпълнение“.

– споразумение за  „даване вместо изпълнение“

За илюстриране на същността на института „даване вместо изпълнение“, може да се използва хипотетичен пример, при който страните договорят да бъде прехвърлен недвижим имот с цел погасяване на договорни отношения във връзка с даден заем. Важна особеност е, че подписването на подобно споразумение за даване вместо изпълнение не погасява автоматично договорните отношения по повод предоставения заем и задълженията съществуват паралелно. Т.е., ако в посочения случай, длъжникът не изпълни договореното ново задължение за прехвърляне на недвижимия имот, то кредиторът ще продължи да разполага с правото да търси връщане на сумата по заема, тъй като същият не е погасен на основание даване вместо изпълнение. Разбира се, съществуват правни формулировки и възможности споразумението за даване вместо изпълнение да бъде изготвено по начин, който позволява погасяване на договорни отношения във връзка с един елемент още към момента на подписването му. По този начин ще бъде възможно да се търси изпълнение единствено на задължението за прехвърляне на имота, но не и това за връщане на заема. При сключване на подобни споразумения от изключително значение е формулирането на условията, при които настъпва погасителния ефект.

– форсмажорна клауза

Препоръчително е страните винаги да включват ясни разпоредби касаещи възникването на „форсмажорни обстоятелства“ или т.нар. непреодолима сила. Настъпването на подобни обстоятелства биха могли да бъдат обвързани с конкретни последици, които страните посочват в договора. Като пример може да бъде посочена възможността да се уговори, че ако  непреодолимата сила трае конкретно определен срок, след изтичането му, договорът се прекратява автоматично. Включването на ясна и конкретна дефиниция за „форсмажорни обстоятелства“ може да предотврати начисляване на неустойки за забава или за неточно изпълнение. Точната формулировка, а не типова клауза, би могла от друга страна да намали възможността някоя от страните да злоупотреби и използва в своя полза наличието на обстоятелства, които субективно третира като непреодолими.