Изменения в режима за пребиваване на чужденци в Република България и придобиване на българско гражданство чрез натурализация

На 12.03.2021 г. в Държавен вестник бяха обнародвани Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (ЗБГ), с които бяха въведени промени в режима за пребиваване на чужденци в Република България и придобиване на българско гражданство чрез натурализация. С Преходните и заключителните разпоредби Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България бяха приети и изменения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

Промените засягат почти всички процедури, предвидени в тези закони, като могат да бъдат обобщени, както следва:

Общи промени в режима за разрешаване на пребиваването в България

С измененията в ЗЧРБ са въведени редица от изискванията относно заявленията, които до момента се съдържаха в правилника за прилагането на закона, както и Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Примери в това отношение са правилата за издаване на разрешение за пребиваване на студенти, ученици, научни работници. Изрично е предвидено, че за някои видове разрешения за пребиваване, съответно за отказите за издаването им, лицата се уведомяват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това поставя въпроса, дали за други решения такова уведомяване не се дължи.

Вече изрично е предвидено, че становището на Държавна агенция „Национална сигурност“ относно издаването на разрешение за пребиваване е задължително за органите на МВР при разглеждане на заявления.

Промени във връзка с режима за пребиваване на чужденци в Република България за целите на трудовата миграция

Най-голямата група промени засяга режима за трудова миграция – правилата за издаване на разрешения за достъп до пазара на труда и разрешенията за пребиваване на чужденци в Република България на тяхна основа. От 01.06.2021 г. всички заявления в тази връзка ще се подават само чрез органите на МВР, които ще изпращат съответните документи за съгласуване на разрешенията за работа до Агенция по заетостта. Тази промяна има за цел да улесни производството по снабдяване с разрешение за пребиваване за целите на трудовата миграция, като всички документи ще се подават само пред един държавен орган. Освен това, в ЗЧРБ вече са предвидени всички документи, които следва да бъдат представени за започване на процедурата, но условията за издаване за разрешение за достъп до пазара на труда от Агенция по заетостта остават в ЗТМТМ.

По отношение на единното разрешение за пребиваване и работа вече отпада изискването заявителят да е извън България към момента на подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда, като срокът на пребиваване и работа вече може да е до 3 години. Така за разрешение за пребиваване и работа вече могат да кандидатстват и лица, които са имали право да пребивават в България на друго основание до този момент. Все пак е останало изискването за студенти, които са пребивавали в рамките на своето образование, да се регистрират като търсещи работа, преди да могат да се възползват от такава промяна в основанието на пребиваване. Вече е предвидено заявлението да се подава от самия чужденец, ако се намира в България към момента на подаване на документите. Когато чужденецът се намира извън страната, е предвидено задължение в срок от 20 дни да бъде подадено заявление за виза за дългосрочно пребиваване, а в срок от 14 дни от влизане на територията на България чужденецът следва да се яви пред органите на МВР, като представи паспорта си с положената виза и застраховка за срока на пребиваването си в България. Общата продължителност на процедурата е предвидено да бъде 2 месеца, като може да бъде удължена поради фактическа и правна сложност с още 2 месеца.

В ЗЧРБ вече е уредена и процедурата по издаване на разрешение за сезонна заетост и свързаното с него разрешение за пребиваване, като тук остава изискването към момента на започване на процедурата чужденецът да е извън територията на България, а заявлението винаги да се подава от работодателя. Отново са предвидени 20 дни за подаване на заявление за виза от чужденеца, когато разрешението за работа е издадено, както и 7-дневен срок, който чужденецът да се яви лично пред органите на МВР след като е влязъл на територията на страната.

Сходни изменения са предвидени и по отношение на процедурата по снабдяване със Синя карта на ЕС, като е предвидено, че разрешение за достъп до пазара на труда се издава за срок до 4 години с възможност за подновяване. За случаите, в които чужденецът вече има разрешение за пребиваване, е предвидено, че процедурата по издаване на Синя карта на ЕС трябва да бъде започната 2 месеца преди изтичане на това разрешение. И тук, подобно на другите процедури, са предвидени срокове, както следва: за заявяване на виза – 20 дни от издаването на разрешение за достъп до пазара на труда, и за явяване пред органите на МВР – 7 дни, след като чужденецът е влязъл на територията на България. За цялата процедура е предвидено, че срокът за разглеждане на документите не може да е по-дълъг от 3 месеца.

По сходен начин в ЗЧРБ са преместени и част от правилата относно издаването на разрешение за достъп до пазара на труда при условията на вътрешнокорпоративен трансфер. Правилото за този тип разрешение за работа е чужденецът е да се намира извън територията на България, като изключение е предвидено за случаите на преиздаване на разрешението за пребиваване на чужденци в Република България на същото основание. Разрешението за достъп до пазара на труда се издава за не повече от 1 година, като за ръководители и специалисти може да се продължава за общ срок до 3 години. Срокът е максимум 1 година за стажанти. Предвидено е задължение в срок от 20 дни от издаване на разрешението за работа чужденецът да подаде заявление за виза за дългосрочно пребиваване, а в срок от 14 дни от влизане на територията на България – да се яви пред органите на МВР, като представи паспорта си с положената виза и застраховка за срока на пребиваването си в България. Общата продължителност на процедурата е предвидено да бъде 2 месеца, като може да бъде удължена поради фактическа и правна сложност с още 1 месец.

Промените в сроковете, включително предвидените срокове за подаване на документи за подновяване на разрешения за достъп до пазара на труда, предполагат всички лица, чиито разрешения за работа и пребиваване изтичат в периода до 01.08.2021 г., да започнат процедурите по подновяване преди влизане в сила на измененията в ЗЧРБ в тази му част, което ще стане на 01.06.2021 г. В противен случай тези лица рискуват да не могат да спазят изискванията за своевременно подаване на документите по новия ред, което трябва да стане до 2 месеца за случаите на единно разрешение за работа и пребиваване и Синя карта на ЕС. За подновяване при същите условия на разрешение за работа и пребиваване при условията на вътрешнокорпоративен трансфер, този срок е 30 дни преди изтичане на предходното разрешение.

Стартъп виза

 С измененията в ЗЧРБ е създадена възможност и за получаване на виза, съответно на разрешение за пребиваване на чужденци в Република България, за целите на осъществяване на високотехнологичен или иновативен проект на територията на България. Предпоставка за снабдяване с виза, с която лицето да може да влезе в България, е този проект да бъде сертифициран от Министерство на икономиката. След снабдяване с визата, чужденецът трябва да стане съдружник или акционер с участие над 50% от капитала на българско търговско дружество, което осъществява високотехнологичния или иновативен проект, за който е издадено удостоверението от Министерство на икономиката.

В случая особеностите са две, доколкото не бъдат въведени допълнителни изисквания с наредбата на Министерството на икономиката, с която ще се уреди сертифицирането на проектите:

– на първо място, към момента на издаване на сертификата и снабдяването с визата, чужденецът все още няма изискване да е съдружник или акционер в дружеството; той трябва да учреди същото или да придобие дяловете или акциите едва след като получи виза;

– чужденецът трябва да е собственик на повече от 50% от капитала на дружеството, т.е. този вариант създава възможност само един чужденец да получи разрешение за пребиваване.

За тези правила не е предвидено отложено влизане в сила – те вече са действащи, но все още няма приета наредба на Министерство на икономиката, нито има публикуван за обществено обсъждане проект на такава.

Изменения на режима за пребиваване и придобиване на гражданство на основание извършени инвестиции

С измененията в ЗБГ, както в ЗЧРБ се променят основанията за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание инвестиция, както и режимът за придобиване на българско гражданство в резултат на нейното поддържане или увеличаване.

Първата група изменения засяга основанията за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденци в Република България – отпадат част от възможностите за инвестиции: държавни ценни книжа, договор за доверително управление, българска интелектуална собственост. От съществувалите до момента възможности се запазва вариантът за инвестиция в концесия на територията на България, а по отношение на инвестициите в дружества на регулиран пазар прагът за инвестиция е увеличен от 1 000 000 лева на 2 000 000 лева. Нови възможности са създадени за инвестиция в колективна инвестиционна схема или алтернативен инвестиционен фонд, като прагът за инвестиция в тези случаи е 1 000 000 лева. Освен това е предвидено постоянно пребиваване да се предоставя и на чужденци, които са инвестирали поне 2 000 000 лева в капитала на българско дружество, което осъществява приоритетен инвестиционен проект по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите.

По отношение на този тип инвестиции, с изключение на тези в дружества, осъществяващи приоритетни инвестиционни проекти, е въведено изискване да бъдат одобрявани предварително от Българската агенция за инвестиции, като се извършва и съгласуване с органите за контрол на миграцията. Освен това е предвидено изрично, че придобитите по този начин активи не могат да се използват за обезпечение на кредити към кредитни и финансови институции.

Във всеки от тези случаи инвеститорът има право да подаде заявление за българско гражданство след 5 години поддържане на разрешението за пребиваване и инвестицията, на базата на която същото е издадено. Освен това, при условие, че инвестицията е удвоена при същите условия, или ако инвеститорът е инвестирал поне 1 000 000 лева в капитала на дружество, което осъществява приоритетен инвестиционен проект, то заявление за придобиване на българско гражданство може да бъде подадено в срок от 1 година след издаване на разрешението за постоянно пребиваване.

Новост е възможността инвеститор, който е инвестирал 500 000 лева в капитала на българско дружество и тази инвестиция е довела до придобиване на дълготрайни материални активи и откриване на поне 10 работни места, да кандидатства за гражданство 1 година след издаване на разрешение за постоянно пребиваване, ако е увеличил капиталовата инвестиция до 1 000 000 лева и са открити общо 20 работни места като резултат.

Други облекчения са предвидени за съпрузите на инвеститорите, които са придобили гражданство в рамките на посочената по-кратка процедура – те могат да кандидатстват за гражданство в срок от 3 години след като те самите са получили разрешение за пребиваване.

Молбите за придобиване на българско гражданство, подадени преди влизане в сила на измененията, се разглеждат по досегашния ред, с изключение на правилата за проверка на инвестициите, които са засилени с измененията. За лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване при старите условия на ЗЧРБ, е предвидена възможност да кандидатстват за гражданство, ако са поддържали инвестицията си поне 5 години. Сходна разпоредба е предвидена и за членовете на техните семейства – при условие, че самият инвеститор е придобил българско гражданство.

Предвидено е Министерство на икономиката да създаде правила, по които да се извършва контрол за поддържане на направените инвестиции за сроковете, предвидени в ЗБГ, включително след придобиването на българско гражданство.

Промени в правилата за натурализация на основание български произход

С измененията в ЗБГ са предвидени различни условия за придобиване на българско гражданство на основание български произход, както и ред за установяване на този произход. Вече е предвидено, че документи за български произход се представят директно пред Министерство на правосъдието, т.е. отпаднала е предварителната процедура пред Държавната агенция за българите в чужбина. Чужденецът в този случай трябва да докаже родствена връзка с поне едно лице, което има български произход и е негов възходящ до трета степен, включително (т.е. прадядо или прабаба).

Министерство на правосъдието може да изиска допълнителни документи от чужденеца или да възложи на Консултативния съвет при Държавна агенция за българите в чужбина проверка дали лицето действително има български произход. В тази връзка се отчита дали лицето говори български език и дали е част от българска общност или малцинство в чужбина, или е от територия, която е била в границата на българската държава или Българската екзархия, или има възходящи, които са с традиционни български имена.