Народното събрание прие Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
На 19.03.2021 г. в Държавен вестник е обнародван Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, с който в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО. Тъй като законът предвижда изменения в режима на защита на потребителите, включително упражняване правата за рекламация при несъотвествие на стоки извън цифрово съдържание и цифрови услуги, е предвидено да влезе в сила от 01.01.2022 г.
С този закон се уреждат две групи обществени отношения – от една страна, правата на потребителите при сключване на договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, а от друга – правата на потребителите при продажба на стоки. С този закон посочената материя се извежда от Закона за защита на потребителите, където остава уредбата на доставка на стоки, както и редица други въпроси като нелоялните търговски практики.
По отношение договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги с новия закон се създава уредба на въпроси като несъответствието, включително поради несъвместимост с цифровата среда на устройството на потребителя или поради непълнота на указанията за инсталиране. Предвиждат се и ограничения в последващото изменение на цифровото съдържание или цифровите услуги, ако търговецът се е ангажирал да ги предоставя за определен срок.
По отношение на продажбата на стоки, в новия закон се възпроизвеждат, с актуализация, правилата на Закона за защита на потребителите относно изискванията за съответствия на стоките с уговореното и търговските гаранции. Не са възпроизведени обаче разпоредбите на Закона за защита на потребителите относно обезщетяването на вреди – като би следвало да се приеме, че тези разпоредби ще се прилагат и за случаи в обхвата на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Това е пример за част от проблемите, които ще възникнат в резултат на разделянето на материята по защита на потребителите в различни закони – като това може да наложи допълнителни законодателни изменения, за да се изяснят възникващите въпроси.
