„Добрев и Люцканов“ Адвокатско дружество участва в уебинар за правните аспекти при създаване и ползване на софтуер
„Добрев и Люцканов“ Адвокатско дружество участва в съвместен уебинар, организиран от комитетите по дигитална икономика и данъчни въпроси на Американската търговска камара в България. В рамките на уебинара бяха обсъдени актуални проблеми при създаване и ползване на софтуер – от една страна специфичните правила на българското законодателство в областта на интелектуалната собственост, а от друга – данъчното третиране на тези отношения и необходимостта от допълнителни данъчни насърчения за такава дейност. Адвокатското дружество беше представено от адв. Любен Тодев, който направи анализ на темите за защитата на софтуерни приложения и свободните лицензи в съответствие с българското право. Презентацията можете да намерите в прикачения към настоящата публикация документ – D&L Presentation AmCham Webinar 26-05-2020
Правилата относно правото на интелектуална собственост върху софтуер в България покриват изискванията на законодателството на ЕС – но имат няколко особености, които трябва да бъдат отчитани при предоставянето на лицензи върху софтуер. Като първо съображение, софтуерните лицензи в България имат ограничен срок съобразно закона – не повече от 10 години – и докато може да не е пречка в обичайните ситуации, това ограничение създава проблеми при предоставяне на лицензи на трети страни или софтуер. Това усложнява и ситуации, в които правоносителите са чуждестранни дружества, които са лицензирали свои български поделения да издават лицензи на клиентите си в България. Допълнителни проблеми възникват, когато клиентът е държавен орган – защото българското законодателство съдържа изискване държавните органи да придобият всички авторски права върху поръчания от тях софтуер.
Всички тези проблеми могат да бъдат решени или заобиколени – лицензионните възнаграждения трябва да бъдат изготвяни съответни, за да позволят политиката на лицензиране да продължи да функционира в съответствие с българския закон. Софтуерът може да бъде защитен и като търговска тайна или, в някои случаи, като патентовано изобретение. Тези възможности зависят от конкретния софтуер и трябва да бъдат преценявани много внимателно.
За всички относими режими – защита на авторско право, търговска тайна – българското право ще се прилага, когато софтуерът се ползва в България. Всеки софтуерен продукт защитен в чужбина също трябва да отговаря на изискванията на българския закон – например, изобретенията трябва да се патентоват и в България – за да получат закрила. Затова и за случаи с международен елемент – които са типични за този тип интелектуална собственост – както и за сделки между български дружества, особеностите на българското законодателство трябва да бъдат отчитани.
