Обществено обсъждане на проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните

На 24.03.2023 г. Министерство на земеделието публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за Централния регистър на проследимост на храните, която предвижда допълнителни административни задължения за всички административни органи и търговци на пазара на хранителни стоки. Наредбата предвижда търговците – включително вносители, търговци на едро и на дребно – да подават информация до Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за всяка партида хранителни стоки, включително дата на получаване; физично състояние; партидни номера; срок на годност; бракувани храни, фири и загуби от друг характер. Проектът на наредба поставя няколко групи въпроси.
На първо място, наредбата би възложила значителни административни задължения на търговците с хранителни стоки, като нужната информация е голяма по обем. Освен това голяма част от информацията неминуемо ще се дублира, което ще натоварва обмена на данни с БАБХ. Не е предвиден механизъм за просто потвърждаване на данни, подадени по-рано по веригата от вносителя до търговеца на дребно, т.е. налице е повтаряне на еднотипна дейност по въвеждане на информацията.
Ако цялата тази информация се съхранява в този вид в Централния регистър за проследимост на храните, практическите ползи от него биха били доста ограничени. Това е и втората група въпроси – тъй като наредбата не предвижда какво всъщност съдържа регистърът като информация, как тя се структурира, съответно как би могла да се използва. Не е уредена и техническата обезпеченост на регистъра, нито изискванията към него – сигурност, съвместимост и т.н. Няма яснота как ще се подава самата информация от търговците.
На трето място, може да се постави въпрос доколко тази наредба, ако бъде приета, би съответствала на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия, наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби от нормативен акт с по-висока степен. Т.е. наредба може да се издава само, ако това е изрично предвидено – в случая такова предвиждане в нормативен акт от по-висока степен няма. В приложените към проекта документи Министерство на земеделието се позовава на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 – но той предвижда само проследимост на храните, не и създаването на централен регистър за тази цел. Освен това възниква въпрос защо България предприема действия по изпълнение на регламента над 20 години след приемането му. Може да се спори дали в случая не е по-подходящо създаването на Централния регистър за проследимост на храните да бъде уредено с постановление, каквото Министерският съвет може да приеме за първична уредба на обществени отношения – т.е. без да има предходна уредба в друг нормативен акт от по-висока степен. Ако отношенията по повод на този регистър обаче са обществено значими и могат да бъдат уредени трайно, то те тогава задължително следва да бъдат уредени с приемане на нов закон от Народното събрание или изменение и допълнение на вече действащ такъв.