Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата

На 23 януари 2015 г. група от осем народни представители от ГЕРБ, Патриотичния фронт, РБ и ДПС внесоха в Народното събрание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Предстои той да бъде разгледан от три парламентарни комисии, след което ще бъде гласуван от депутатите в пленарна зала. Текстът на проектозакона е изготвен от Висшия адвокатски съвет по предложения на регионалните адвокатски колегии, а посочваната причина за изменение и допълнение на закона е наличието на пропуски в него, които според адвокатите пречат на работата им.

Основните промени в закона са в няколко посоки. На първо място, проектът въвежда задължителен изпит за всички кандидати за адвокати, независимо от продължителността на техния юридически стаж. Предвижда се занапред без изпит в адвокатурата да могат да се вписват единствено кандидати, които са хабилитирани научни работници по правни науки и такива, които имат десет години адвокатски стаж, за разлика от сега действащия закон, според който без полагане на изпит могат да се вписват кандидати с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години.

На следващо място, проектът, в чл. 24, предвижда изрично и изчерпателно изброяване на видовете адвокатска дейност, значително разширени в сравнение със сега действащия закон. Според новия чл. 24, упражняването на адвокатската професия е дейност по възлагане от клиент, която включва: представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.; изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.; устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси; справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражни, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях; изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни; изпълнение на завещания; управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество; изготвяне и подписване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри; извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица. Освен това, накрая на проекта е създадена нова Глава петнадесета, озаглавена Административно-наказателни разпоредби и новия чл. 150 предвижда налагането на глоби за лица, които извършват или предлагат извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да са вписани в регистъра на адвокатска колегия. Такива лица ще се наказват с глоба от 1000 до 2000 лева или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева, ако не подлежат на по-тежко наказание, а при повторно нарушение проектът предвижда наказание глоба от 2000 до 5000 лева или имуществена санкция от 5000 до 10000 лева.

По-нататък, проектът предвижда създаване на нова алинея 2 на чл. 31, която ще дава достъп на адвокатите и трайно установените адвокати от Европейския съюз до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерство на регионалното развитие, както и до Националния автоматизиран фонд на българските лични документи „Национален регистър на българските лични документи“, по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

Една от най-спорните промени, предложена с проектозакона за изменение на ЗА, е създаването на нова ал. 2 на чл. 32. Според предложения текст, адвокатите, след съответна регистрация, ще имат право в кръга на дейността си да удостоверяват подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи по ред, определен от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет. Това означава, че адвокатите ще имат право да извършват удостоверителни дейности, които понастоящем са в компетенциите на нотариусите.