Тълкувателно решение на Върховния касационен съд по въпроси на отмяната на влязло в сила съдебно решение
На 31.07.2017 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховният касационен съд на Република постанови Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г., с което отговори на важни въпроси, свързани с отмяната на влязло в сила съдебно решение по Глава двадесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс.
Според това решение тълкувателните решения, с които е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон, не са основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, не е изискване за редовност. Когато молбата не е вписана, съдът, пред който е висящо делото, следва да даде указания на страната да я впише и ако тези указания не бъдат изпълнени, молбата следва да бъде върната.
Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения, не е приложимо по отношение на решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, както и по отношение на влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация.
Съдът приема, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна, има не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
Преграждащите по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 от ГПК.
В случаите, когато касационната жалба е върната, началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение, е моментът, в който страната е узнала за въззивното решение или от датата на влизане в сила на въззивното решение, когато узнаването го предхожда, в случаите, когато касационната жалба е била просрочена. В останалите случаи, съдът приема, че началният момент на срока е деня, в който е бил обявен съдебният акт, с който е потвърдено определението или разпореждането за връщане на касационната жалба.
Молба за отмяна на решение, постановено при действието на ГПК (отм.), подадена при действието на новия ГПК, е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е бил изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.). Недопустима е и молбата за отмяна, подадена след изтичането на срока по чл. 307 от ГПК, както и молбата, която не съдържа надлежно и конкретно посочени основания за отмяна.
В производството по отмяна е допустимо да се събират доказателства, установяващи нарушение на правото на молителя на участие в процеса.
Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна подлежи на инстанционен контрол от ВКС.
При отмяна на влязло в сила съдебно решение поради наличието на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, след отмяната на решението, делото се връща за ново разглеждане от въззивния съд. Когато се отмени решение поради неистинност на документ, на показания на свидетел или заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, на неин представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд. Изключение от тази хипотеза правят случаите, когато установеното престъпно действие е довело до нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение. В тези случаи след отмяната делото се връща на първоинстанционния съд.
След отмяна делото се връща на въззивния съд и когато отменетото решение е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.
След отмяната на влязло в сила решение на ВКС, постановено по чл. 295, ал. 2 от ГПК, с което е решен спорът по същество, делото се връща за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВКС.