Правен режим на придобиването на имущество, чрез което лицензиант осъществява лицензионната си дейност по смисъла на Закона за Енергетиката в случай на неупражняване на тази дейност за период от повече от една година
Законът за енергетиката (ЗЕ) регламентира както видовете дейности, които се извършват на база издадена лицензия и реда за издаване на тези лицензии, така и този за тяхното прекратяване. Общите случаи, при които лицензията се прекратява, се свързват или с искане от страна на лицензианта, или с настъпване на обективни обстоятелства като прехвърляне на имуществото, с което се осъществява лицензната дейност, погиването му, прекратяване на юридическото лице на титуляра на лицензията и обявяване на последния в несъстоятелност или при вземане на решение за прекратяване на дейността му поради ликвидация.
Съществува обаче и една особена хипотеза, при която издадена по ЗЕ лицензия бива прекратявана от Комисията за енергийно и водно регулиране и това е случаят, в който последната констатира, че лицензиантът не е упражнявал дейността, за която е бил лицензиран, в продължение на повече от една година. Тази хипотеза е уредена в чл. 55, ал. 5 от ЗЕ, респективно чл. 71, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, като разпоредбата цели да запази обществения интерес в случаите, когато за една лицензна територия се издава една лицензия, особено когато се касае за предоставяне на услуга от обществен интерес – обществено снабдяване с електроенергия, природен газ, пренос и разпределение на електроенергия и природен газ или производство на топлоенергия в случаите, когато се касае до необходими за даден регион производствени мощности.
С оглед на регулаторните функции на КЕВР и необходимостта да се гарантира стабилност на енергийния пазар, в подобни случаи на продължително неизпълнение Комисията има правомощието, освен да прекрати лицензията, да задължи лицензианта да предостави на разположение на трето лице имуществото, с което е трябвало да упражнява лицензионната си дейност. Преценката дали е налице необходимост от подобна мярка се прави служебно от Комисията при наличие на някое от следните описани в чл. 74, ал. 1 от Наредба № 3 обстоятелства: 1) прекратяването на дейността би довело до нарушаване сигурността на снабдяването на клиентите с електрическа или топлинна енергия или природен газ; 2) вследствие на прекратяването би възникнала опасност за националната сигурност и обществен ред.
Тъй като Комисията сама решава дали само ще прекрати лицензията или конкретните обстоятелства налагат прехвърлянето на имуществото, тук следва да се обърне внимание на фактори, наличието на които би обусловило извършването на разпоредителни действия. Такива фактори, вече изследвани в практиката на КЕВР във връзка с извеждане от експлоатация на енергийни мощности, са:
1. наличието на все още неизчерпани възможности за експлоатация на обекта;
2. лоши финансови показатели на дружеството-лицензиант и на лицензионната дейност;
3. наличие на потребители на енергопроизводителя;
4. перманентното извеждане на енергийните мощности би се отразило негативно върху енергийния баланс в даден регион, включително биха настъпили допълнителни технологични загуби от пренос на електрическа енергия;
5. наличие на добри перспективи при извършването на инвестиции в обекта, включително на такива, които биха повишили екологичната му оценка.
Според чл. 74, ал. 2 от Наредба № 3, за да направи горната преценка, КЕВР може да изиска становища от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на отбраната, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от съответната община, както и от други заинтересувани лица. При искане за прекратяване на лицензия за производство на топлинна и/или електрическа енергия може да се изисква становище от съответното преносно предприятие.
Ако КЕВР прецени, че съществува опасност за сигурността на снабдяване или за националната сигурност и обществен ред, Комисията постановява решение (чл. 74, ал. 2 от Наредба № 3), с което указва на лицензианта или да прехвърли собствеността върху имуществото, с което е упражнявал лицензионната си дейност, на трето лице, или да учреди в негова полза право на ползване върху същото имущество. В чл. 55, ал. 5 от ЗЕ и чл. 74, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 законодателят подчертава, че става дума за имуществото само „в неговата цялост“. При определяне на прехвърлимото имущество, КЕВР се ръководи от приложения към лицензията списък и описание на обекта/обектите, с които се осъществява лицензионната дейност, с техните технически и технологични характеристики. Този списък, видно от чл. 45, т. 3 от ЗЕ и чл. 49, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3, представлява неразделна част от лицензията.
Решението на КЕВР следва да съдържа срока, в който следва да се извърши прехвърлянето/учредяването на правото на ползване, както и срока, в който лицензиантът трябва да представи в Комисията искане за разрешаване на сделката на разпореждане по реда и при условията на чл. 53, ал. 3 от ЗЕ, т.е. при условие че прекратяването на лицензията ще доведе до нарушаване сигурността на снабдяването с електрическа/топлинна енергия и че приобретателят отговаря на условията за издаване на лицензия на съответната дейност. Копие от това решение се изпраща на лицензианта в срок три дни от приемането му (чл. 74, ал. 4 от Наредба № 3).
За да се осигури реалното подновяване на лицензионната дейност, условията към третото лице, застъпени в чл. 55, ал. 5 от ЗЕ, са то или вече да е лицензиант, или да отговаря на условията за упражняване на съответната дейност и да е подало заявление.
В досегашната си практика КЕВР не е постановявала решение, с което да задължи лицензианта да прехвърли собствеността върху имуществото, с което е упражнявал лицензионната си дейност, на трето лице, или да учреди в негова полза право на ползване върху същото имущество, като в няколкото случаи от практиката на Комисията, в които е прекратявала лицензии на основание чл.55, ал.2 от ЗЕ, е достигано до извод, че не са налице обстоятелства, които налагат прехвърлянето на имуществото или защото не се е касаело до лицензионни дейности от обществен интерес, прекъсването на които е можело да се отрази на сигурността на снабдяването или на националната сигурност и обществен ред, или поради извеждането на определени мощности от експлоатация, в която хипотеза не е налице и обективна възможност за продължаване на лицензионната дейност от трето лице.
Същевременно следва да се отчете обстоятелството, че дори и при постановяване на едно подобно решение от регулатора, не е налице ефективна форма за принуда това прехвърляне реално да бъде извършено, доколкото решението на КЕВР не може да има за последица вещнопрехвърлителен ефект, а реалното прехвърляне или учредяването на право на ползване следва да се извърши с отделна сделка от самият лицензиант, който освен чрез налагане на имуществени санкции за неизпълнение на решението на КЕВР, не може да бъде по друг начин ефективно принуден да осъществи тази сделка.
Именно поради това, ако в срока, определен от КЕВР, лицензиантът не изпълни задължението си да прехвърли собствеността/учреди право на ползване или КЕВР не разреши сделката на разпореждане, Комисията има правомощия по свой избор да назначи т. нар. особен търговски представител (чл. 55, ал. 5, изр. 2 от ЗЕ във вр. с чл. 56, ал. 4-11 от ЗЕ). Правомощията на особения търговски представител са уредени в чл. 56, ал. 4-11 от ЗЕ и чл. 83-86 от Наредба № 3.
Представителят приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като те му се предават за управление, считано от първия ден след изтичането на срока на лицензията. Той продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. Особеният търговски представител има право да извършва действия и сделки, пряко свързани с лицензионната дейност, и няма право да отчуждава и обременява с тежести недвижимите имоти, както и да извършва действия, определени от Комисията с акта за назначаване. Името и адресът на управителя се вписват в Търговския регистър и се обнародват в „Държавен вестник“. След като вписването бъде извършено, управителните органи на лицензианта могат да извършват само действия, свързани с подготовка и сключване на сделка на разпореждане на лицензионното имущество към нов лицензиант.
Както по-горе е посочено, до вземане на решение за задължаване на лицензианта да прехвърли лицензното имущество на трето лице или да му учреди право на ползване не се е стигало в досегашната практика на енергийния регулатор, поради което и не е била налице и необходимост от назначаване на подобен търговски представител на дружество – титуляр на лицензия. Въпреки това, уредбата на тази фигура и правомощията, предоставени й по закон, поставят сериозни съмнения доколко чрез назначаването на този особен търговски представител би се достигнало до реалното прехвърляне на лицензното имущество и по този начин да се гарантира продължаване на предоставянето на лицензната услуга и защита на обществения интерес, тъй като единствените действия, които представителят може да извършва, са такива, свързани с подготовка и сключване на сделка на разпореждане на лицензионното имущество към нов лицензиант, но не е допусната възможност за извършването на тази сделка. Също така в нормативната уредба има празнота и относно въпроса кой би определил евентуалното трето лице, на което да бъде прехвърлено лицензното имущество и въз основа на какви критерии.
С оглед на осигуряването на бъдещото прилагане на тази законова разпоредба може би следва да се допълни същата, като се предвидят ефективни механизми за гарантиране на ефективното прехвърляне на имуществото с цел безпрепятственото продължаване на дейността от обществен интерес, като се уреди и въпросът с това по какъв начин би се извършил избор на третото лице, в чиято полза да бъде прехвърлено имуществото, съответно в чиято полза на бъде учредено право на ползването му.
