Спорът за собственост върху възстановена земеделска земя в границите на населените места

25_Subcontracting Agreements under the Public Procurement Act_Nov_14_NAA

Какъв е редът за защита на собственика на земеделски имот в границите на населено място, когато той е лишен от владението от трето лице, което също твърди да е собственик на същия имот? Какви са възможностите за защита на това трето лице, когато срещу него е предявен иск за собственост от реституиран в правото наследник на бивш собственик на земеделски имот в границите на населеното място? И двете страни имат право на защита срещу неоснователно оспорване на правото им на собственост от всяко трето лице, поради абсолютния характер на вещните права. Защитата е по общия исков ред чрез предявяване на ревандикационен иск, а когато ответникът не владее имота, чрез предявяване на положителен установителен или отрицателен установителен иск при наличие на правен интерес.

Възстановяването на земеделски земи в границите на населените места не е изключено от приложеното поле на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), а е уредено като изключение при наличие на императивно изброените в закона предпоставки. На основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не се възстановява правото на собственост в случаите, когато върху имотите, притежавани преди образуването на ТКЗС и ДЗС, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В тези случаи собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

Практиката на ВКС разграничава приложението на двата законови текста по следния начин: Разпоредбата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ има предвид строителство на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена до 31.03.1991 г. от физическо лице. Разпоредбата на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. За разлика от чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, за нормата на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не съществува нормативно изискване за законност на извършеното строителство.

Реституционната процедура приключва с решение на общинската служба по земеделие, което заедно със скицата на имота има силата на констативен нотариален акт. При обжалване на решението на общинската служба по земеделие по реда на чл. 14, ал. 3 от закона може да се стигне до хипотеза, в която районният съд по местонахождение на имота или действащият като касационна инстанция административен съд да се произнесе с решение, с което се признава на заявителя право на възстановяване на конкретния имот. Във втория случай, независимо от практиката на съдилищата да “възстановяват” земеделски земи, е необходимо последващо решение на общинската служба по земеделие, тъй като в правомощията на съда е да установи дали заявителят има право на възстановяване на имота, но не и да определя начина, по който ще стане това. Последното е изключително правомощие на общинската служба по земеделие, която ще постанови решение след като отчете актуалното състояние на имота.

Решение на общинската служба по земеделие, с което се възстановява в стари реални граници земеделски имот в границите на населените места, може да бъде оспорвано относно неговата законосъобразност в производството по спор за собственост. Това е така, защото независимо, че решението на общинската служба по земеделие, придружено със скица на имота, има действието на констативен нотариален акт, то това решение е постановено в административна процедура без участието на третото лице. Страни в реституционната процедура са заявителят и общинската служба по земеделие, преди поземлената комисия. На въпроса дали участието на административния орган изключва последваща възможност за държавата да оспорва признатите и възстановени в тази процедура права, за разлика от българските съдилища, Европейският съд по правата на човека дава отрицателен отговор. В решението си от 12.01.2006 г. по делото Кехая и др. срещу България този съд приема, че да се признае право на иск за собственост на държавата срещу собственици по силата на земеделска реституция, означава да се даде „втори шанс” на държавата да се пререши един спор, който вече е бил решен с окончателни решения в спорно производство, по което друг държавен орган – поземлената комисия, която е специализиран административен орган, отговарящ за реституцията – е бил страна и е разполагал със всички процесуални средства да защити интересите на държавата.”

Право на иск за собственост срещу лица, в полза на които е възстановен земеделски имот, има всяко трето лице, различно от държавата. В това производството може да бъде оспорена материалната законосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, а и на решенията на районния и админитративния съд. В задължителната практика на ВКС са изведени и допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция. Например, в решение № 194 от 21.04.2012 г. по гр. дело № 834/2011 г. ВКС се приема, че по този иск: „ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца.

Основната защита на ищеца по иска за собственост ще се състои в доказване на законосъобразно проведена реституционна процедура – възстановяване на правото на собственост на лицето, от което е бил отнет имотът при колективизацията или на неговите наследници; идентичност на възстановения имот с притежавания преди реституцията (при възстановяване в реални граници); наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и законен състав на общинската служба по земеделие при вземане на решението. Съществува практика на съдилищата, в която се приема, че решение на общинската служба по земеделие, което не е подписано от всички нейни членове, е нищожно. В решение № 759 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859/2009 г., І Г. О. на ВКС, след анализ на чл. 60, ал. 4 (отм.) и ал. 5 (отм.) от ППЗСПЗЗ, прави извод, че нормативно е определен съставът на поземлената комисия, но не е регламентирано в какъв състав тя следва да заседава при вземане на решенията, а от значение за валидността на решението е броят на членовете на комисията, участвали при вземането му.

Основната защита на ответника срещу иска ще се състои в оспорване на материалната законосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, съответно на районния или административния съд; доказване наличието на пречките за възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници съгласно чл. 10, ал. 7 или чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – наличие на законно построена сграда на физическо лице до 31.03.1991 г., съответно проведено мероприятие на държавата и вземане на решение от незаконен състав на общинската служба по земеделие.

Скицираните основни линии на защита на двете страни в процеса се базират на хипотетичен правен спор. Превръщайки се в конкретен, този спор ще се усложни от твърденията на страните за фактите, напр. възстановеният имот не е нанесен в кадастъра, включен е в капитала на приватизирано търговско дружество с държавно или общинско участие в капитал и др., а това ще доведе и до необходимост от търсене на повече и на различни линии на защита от двете страните по делото.