Защита на правата и отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите заради нарушения на европейското законодателство
На 08.05.2015 г. Върховният касационен съд на Република България постанови определение, с което посочи реда за защита на гражданите и юридическите лица и отговорността на държавата за вреди, причинени заради нарушения на европейското законодателство. С това определение се посочи по какъв ред трябва да се разглеждат от съда този вид искове. До този момент беше известно, че те се предявяват пред компетентния национален съд и се разглеждат по реда, предвиден в националното законодателство.
През 1991 г. е постановено Решение на Съда на Европейските общности по делото Andrea Francovich et Danila Bonifaci и др. срещу Италианската република (Дела С-6/90 и С-9/90). Поставени са две преюдициални запитвания от районни съдилища в Италия по повод на Директива № 80/987/ЕИО на Съвета от 20.10.1980 г., която предвижда определени права на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя. По това дело Съдът на Европейските общности извежда принципа, че държавите-членки са длъжни да обезщетяват вредите, които са причинили на частноправните субекти от допуснати нарушения на общностното право. Съдът определя и условията, при които държавите носят отговорност. Държавите отговарят за вреди, когато има европейска правна норма, срокът за транспонирането на която е изтекъл, нейните условия са достатъчно ясни, тя предвижда предоставянето на права на частните субекти, те са претърпели вреда и има причинно-следствена връзка между вредата и нарушението на държавата на европейското законодателство.
Със следващи решения Съдът посочва предпоставките за завеждане на иск срещу държавата и посочва, че държавите-членки отговарят за нарушения на европейското законодателство, извършени от органите на съдебната власт. В практиката си Съдът изрично посочва, че общностното право се прилага вместо националното, ако то изключва отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани при нарушение на общностното право от решение на съд, който е последна инстанция.
До 08.05.2015 г. в Република България не беше изрично уреден въпросът по кой ред следва да се развие едно такова производство, образувано по иск срещу държавата на основание чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз. Неяснотата относно процедурата доведе до спорове за подсъдност, както и спорове дали искът трябва да се развие по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди или по реда на Закона за задълженията и договорите. Редът за защита не е без значение, защото за първото производство държавната такса е 10 лв. за физически лица и 25 лв. за юридически лица, а ако производството се развие по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, държавната такса е в размер на 4 % от стойността на иска. Размерът на държавната такса може да възпрепятства засегнатите от нарушението да упражнят правата си.
Пред Софийски градски съд бяха образувани дела по предявени искове на основание чл. 4, пар. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, производствата по които не са приключили. Едно от тези дела е прекратено, след като ищецът отказа да плати държавна такса в размер, указан му от съда, с мотивите, че за този тип производство държавната такса е в размер на 25 лв. и е била внесена при подаването на исковата молба. След неизпълнение на указанията, производството по делото е прекратено, а въззивният съд потвърждава определението за прекратяването. Затова търговското дружество – ищец, подава частна касационна жалба. То сочи на Върховния касационен съд, че е необходимо да бъде посочено по кой ред следва да се разглеждат исковете по чл. 4, пар. 3 от ДЕС, как следва да се квалифицират исковете срещу държавата за вреди, причинени от неспазване на правото на Европейския съюз, както и кой е компетентният съд.
По тази жалба Върховният касационен съд даде отговор, като посочи, че по българското право отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушения на европейското право, на основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, трябва да се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Върховният касационен съд посочи още, че това е обективна отговорност, при която се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Няма значение дали те са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Съдът посочи, че редът за разглеждане на делата е този по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, в който са предвидени и специални правила, улесняващи достъпа до съд – минимални държавни такси в размер на 10 лв. за физически лица и 25 лв. за юридически лица. В резултат на горното, Върховният касационен съд отмени обжалваното определение на въззивния съд, с което се потвърждаваше прекратяването на делото и върна делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Остава въпросът как ще се развиват този вид производства след 08.05.2015 г. и дали те ще бъдат ефективно правно средство за защита.
