Нови правила за дистрибуторските споразумения

01.1_The New Rules_may_2011_KG_bg

Изтичането на срока на валидност на предвидените с Регламент (ЕО) № 2790/1999г. правила за групово освобождаване на някои категории вертикални споразумения, наложи приемането на нов Регламент [1] от Европейската комисия, който бе публикуван на 20 Април 2010г. Новите правила влизат в сила от 1 Юни 2011г., като е предвиден едногодишен гратисен период за споразумения, сключени преди 1 Юни 2011г., за които ще се прилагат старите правила.

Регламентът определя категория вертикални споразумения, за които Комисията смята, че по принцип отговарят на условията, посочени в член 101, параграф 3 ДФЕС (стар чл. 81 ДЕО). Тези споразумения включват вертикални споразумения за покупко-продажба на стоки или услуги, когато тези споразумения са сключени между неконкурентни предприятия, между определени конкуренти или от определени асоциации на търговци на дребно. Тя включва също така и вертикални споразумения, съдържащи спомагателни разпоредби за определянето или използването на правата на интелектуална собственост.

От една страна, правилата, съдържащи се в стария Регламент, са в голяма степен преповторени в новия. От друга, притесненията на Комисията относно покупателната сила в някои индустрии е довела до приемането на комбиниран критерий за прилагането на регламента, изискващ оценяването както на пазарния дял на доставчика, така и този на дистрибутора. Според Комисията, този ограничен подход е необходим, за да се овладее влиянието, което някои големи купувачи имат на даден пазар, като ефектът от тази мярка ще бъде оценяван в хода на прилагане на новите правила.

С оглед нарастването на делът на електронната търговия в последното десетилетие, в Насоките за оценяване на вертикалните ограничения[2], които придружават новия регламент, Комисията е обърнала специално внимание на онлайн продажбите. Определяйки ги като пасивни продажби, Насоките допускат възможност доставчиците да изискват от дистрибуторите, желаещи да станат членове на система за селективна дистрибуция, извършвайки онлайн продажби, да притежават поне един физически пункт за продажба или шоурум. Също така, веднъж оторизирани, дистрибуторите могат да извършват онлайн продажби по същия начин, както в магазините или в другите физически пунктове за продажба, като се допуска налагането на ограничения при онлайн продажбите, които са в обща степен еквивалентни на критериите, налагани при традиционните продажби.

Що се касае до териториалните ограничения, както в предходния регламент, определянето на ексклузивна територия или група от клиенти отново може да стане чрез ограничаване на активните продажби (когато дистрибуторите активно достигат до определени клиенти посредством рекламни съобщения например), докато всякакво ограничаване на пасивните продажби (такива, при които предложението за извършване на съответната доставка се отправя от самия потребител) отново остава забранено.

По отношение на електронните продажби, новите правила изясняват, че случаи на задължително пренасочване на дадени „чуждестранни” потребители към уеб-сайтовете на определените за тяхната територия дистрибутори, както и на такива, при които дистрибутор не позволява на клиентите, намиращи се в друга (изключителна) територия, да разглеждат неговата интернет страница, са абсолютно забранени. Също така, забранено е и прекратяването на онлайн трансакция в случай, че данните от кредитната карта на даден потребител разкрият адрес, който не попада в изключителната територия на дадения дистрибутор.

Комисията също така счита за забранени всякакви практики, при които доставчикът ограничава процента на общите онлайн продажбите, като в същото време е позволено поставянето на изискването на определени количества стоки, които да бъдат продавани във физическите пунктове за продажба. По същия начин, според Комисията, всяко изискване към дистрибуторите за заплащане на по-висока цена за продукти, които ще бъдат препродавани онлайн, представлява забранено ограничение.

Така въведените нови правила изискват и един нов прочит и оценяване на споразуменията, към които те ще се прилагат, като по-специално внимание се обърне на изискванията и евентуалните ограничения, касаещи електронната търговия. По този начин, от една страна, липсата на бариери пред онлайн продажбите ще осигури единността на Общия пазар, като в същото време ще разшири избора на потребителите и ще повиши ценовата конкуренция. А дали тези мерки ще бъдат достатъчни, за да се постигнат горните цели, ще се оцени в хода на прилагане на новите правила.

[1] Регламент (ЕС) № 330/2010 за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики;

[2] Публикувани OJ (2010/C 130/01)