Върховният административен съд прие, че вложителите в „Корпоративна търговска банка“ АД нямат правен интерес от обжалване на решението на Управителния съвет на БНБ, с което са намалени лихвите по депозитите в банката
С определение от 09.10.2014 г. по адм. дело № 9507/2014 г. Върховният административен съд (ВАС), Осмо отделение оставя без разглеждане жалбите на група физически лица срещу решението на Управителния съвет на БНБ от 30.06.2014 г., с което са намалени лихвите по депозитите в банката до средния пазарен размер в банковата система и прекратява производството по делото.
Съдът приема, че обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, но че физическите лица, клиенти на банката не са негови адресати и нямат право да го обжалват. Този извод е обоснован с характера на отношенията между банката и нейните клиенти по сключените между тях договори – облигационни, между равнопоставени субекти, извън обхвата на производството по Закона за кредитните институции (в което е издадено обжалваното решение). Жалбоподателите не са страна и не са участвали в производството по издаване на обжалвания административен акт, поради което и с него не се засягат техни права и законни интереси, нито за тях актът поражда задължения.
Съставът на Осмо отделение се позовава на решение на Конституционния съд по конст. дело № 18 /1995 г., в което са обсъдени критериите за съдебна обжалваемост на административните актове съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Съдът се позова на възприетото от Конституционния съд становище, че разпоредбата обединява две различни по характер конституционни норми – процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица, и материалноправна, която сочи конституционно-правните критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. По този начин като задължително конституционно условие за правото на жалба е изведено изискването обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва, а понятието „засягане“ е изяснено чрез тълкуване във връзка с чл. 56 от Конституцията, уреждаща основното право на защита на всеки гражданин „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси“.
След като установява, че вложителите са страни в договорни отношения със самата банка, но не и страни в производството по издаване на оспорения административен акт по банковия надзор, съдът приема, че той не засяга пряко техни права и законни интереси. Мотивите на съдебното решение се развиват в посока защита на обществения интерес – ако се приеме, че жалбоподателите като страни в граждански правоотношения с банката имат пряк интерес от оспорване на актовете на БНБ по банковия надзор, това в голяма степен би обезмислило самият надзор, който е предвиден в Закона за кредитните институции като съвкупност от норми, които са материално правно основание за издаване на административни актове като процесния.
Определението от 09.10.2014 може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд, който ще се произнесе с окончателен акт по допустимостта на съдебния контрол за законосъобразност на акта на БНБ за намаляване на лихвите по депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД.
